2
« -: 13 март 2021, 18:26:15 »
КОРАБЪТ НА НУХ
Потомството на Адем и на Хавва се умножило. Народили им се деца, те от своя страна също си народили деца и така се образувало многобройно племе. С времето потомството на Нух забравили своя Господ, който ги бе създал. От камък издигнали със собствените си ръце кумири.
Почитали ги и им се покланяли. Тези съградени от тях кумири те смятали за богове, които могат да им навредят или помогнат.
Ето в такъв един момент Аллах (дж.дж.) им изпратил Нух (а.с.) като пророк. Той ги призовал да се поклонят на Аллах, който е единствен и неповторим, създал самите тях, а преди това и техните родители Адем и Хавва, творец на всичко земно, на въздуха, водата, растенията, дървесата.
Аллах им беше дал ум, за да могат да мислят, очи, за да могат да виждат, уста, за да могат да говорят, нос, за да усещат миризма, крака, за да ходят, ръце, за да работят. Беше сътворил за тях слънцето, луната и звездите, всичко на земята и небето.
Нух отишъл при хората от своето племе и им казал:
-Ей народе, вие създадохте с ръцете си тези кумири. И вие знаете, че те са от камък. Но вие ги почитате и им се кланяте, като че ли са истински божества.
Ей народе, несъмнено Аллах е този, който ви е създал. Той дава и препитанието ви, защото Той ви научи да сеете и жънете земята, да опитомявате животните и да ловите риба. За да има вода, изпрати дъжд от небето.
Ето покланяйте се на Аллах, който ви дава всичко това. Спрете да се кланяте на тези кумири, от които нямате нито полза, нито вреда.
Ей народе, аз ви наставлявам единствено в името на Аллах. За това, което върша не желая от вас никаква заплата.
Подир това някои казали:
-Кълнем се в Аллах, думите му са верни. Нашите кумири нито говорят, нито се движат. Тогава как могат да бъдат богове? А и възможно ли е да бъде бог един къс камък?
Други пък рекли:
-Не, не, това са нашите богове, ние не можем да ги изоставим.
Тези, които се съгласили с думите на Нух, били бедни хорица с непокварени сърца. Те потвърдили неговата правота и го последвали. Изоставили своите кумири и започнали да се покланят на Аллах.
Но богатите и горделивите хора рекли:
-Кой е пък тоя Нух? А тези, които го следват, са глупави и бедни люде. Те нищо не струват пред нас. В никакъв случай няма да се вслушаме в думите на Нух.
Нух отново отишъл при богатите и горделиви хора. Приканил ги да се обърнат към Аллах и да захвърлят кумирите.
Някои от тях му казали:
-Ей Нух, полудя ли? Що за глупости и безсмислици приказваш? По-рано беше умен човек. До вчера не чувахме от теб подобни странни думи. Какво ти стана изведнъж?
Нух им отвърнал:
-Ей народе! Аз изобщо не съм полудял. Господ ме изпрати да ви призова към правия път, защото се отвърнахте от него и повярвахте в кумирите, които сътворихте със собствените си ръце.
Един от тях се провикнал:
-Добре де, защо Аллах избра точно тебе измежду нас? Та ти си беден човек. А и не си най-добрият от нас. Тогава защо избра тебе и те изпрати при нас като пророк?
-Може да съм бедняк, но сърцето ми е неомърсено и искрено вярвам в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрено привързани към него. Ако се вслушате в думите ми, Аллах ще ви приеме в дженнета. Той е този, който ви създаде и който ще ви погуби, а после в деня на възкресението ще ви съживи за нов живот.
Един от тях казал:
- Ей Нух, слушай, ако искаш да потвърдим правотата ти и да те послушаме, прогони бедняците около себе си. Ние не желаем да бъдем заедно с тези бедняци. Ние сме богати и почитани люде.
Нух им отвърнал следното:
-Какво са виновни тези бедни хорица? Те са с неомърсени сърца и искрено вярват в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрени негови поклонници. Грях е да прогоня от себе си тези хора, които нямат никаква вина.
Подир тези думи съплеменниците му отвърнали:
-Тогава си върви и стой далеч от нас. Повече недей да ни надуваш главите с твоите приказки.
Ала Нух бил изпълнен с решимост. Наставлявал ги всеки ден, приканвал ги да влязат в правия път.
Един път рекъл така на своя народ:
-Ей народе, аз се страхувам, че Аллах ще се разгневи и ще ви изпрати мъчение. Аз съм един от вас и ви съжалявам.
Никой не отвърнал на Нух, сякаш не го били чули.
Нух им казал:
-Ако не зачитате мен, защото съм бедняк, почитайте Аллах(дж.дж.). Той ви даде тези богатства. Синовете, имотите, здравето, все Той ви ги даде.
При тези негови думи те покрили лица с дрехите си, за да не го виждат. Запушили уши, за да не го чуват.
Като обикалял непрекъснато сред тях, Нух извисил глас:
-Ей народе, страхувам се от деня, в който ще ви сполети много сурово мъчение. Послушайте ме. Последвайте ме, докато не се е разгневил Аллах и не е дошло суровото мъчение.
Когато Нух отивал при тях и им говорел така, те открехвали дрехите, с които покривали лицата си, и ядосано му отвръщали:
-Ей Нух, спориш с нас и ни плашиш с мъчение. Тогава отиди и докарай мъчението, с което ни плашиш. Ако още веднъж дойдеш при нас, ще те пребием до смърт с камъни.
После помежду си си казали:
-Не преставайте да се кланяте на нашите богове. В никакъв случай недейте да изоставяте боговете ни Уад, Суаа, Ягус и Яук.
После си отишли и оставили Нух там.
Нух се върнал обратно опечален и натъжен. Отправил молитва към Аллах, като се оплаквал от народа си:
-О Господи, ден и нощ призовавам своя народ. Този мой призив не само, че не ги приближи към мен, нещо повече отдръпнаха се от мен. Всеки път, когато ги приканя, за да им простиш, запушваха ушите си с пръсти. Покриваха лицата си с дрехите. Упорстваха непрестанно и се възгордяваха.
Открито ги призовах. После им възвестих. Бях много настоятелен.
О Господи, те се опълчиха против мен. Послушаха богатите, чиито имоти и синове няма да им донесат нищо друго освен зло. Непрекъснато лукавстваха. Предупреждаваха се едни други в никакъв случай да не изоставят боговете си. Заблуждаваха себе си и околните. Умножиха се единствено техните прегрешения.
Нух продължил така:
-Господи, недей да превръщаш земята в дом на неверниците. Ако ги оставиш да живеят на земята, ще те забравят, ще раждат само грешни и неверни синове.
О Господи, прости ми. Прости на майка ми, баща ми, на всички от моето семейство, които вярват в Теб, и на всички мъже и жени, повярвали в Теб. А угнетителите изтреби.
Аллах приел молитвата му и му рекъл следното:
-Ей Нух, недей да тъжиш, не страдай заради това, което ти сториха. Аз ще издавя всички неверници. Освен ти, семейството ти и тези, които вярват в теб, никой друг няма да се спаси.
Аллах му заповядал да построи голям кораб и да чака с кораба, докато му изпрати известие.
Ала дотогава Нух не знаел как се гради кораб. Аллах го научил на това. Нух отишъл в гората. Отсичал дървета, нарязвал ги на дъски, които рендосвал и съединявал.
Докато той строял кораба, тези от племето, които не му вярвали, идвали при него, надсмивали му се и казваха:
-Ей Нух, какво ти стана? Престана да нареждаш онези странни приказки, които ни говореше, та кораб ли започна да строиш? Или пък видя, че дърводелството е по-доходна работа от пророчеството?
Нух им отвърнал:
-Чакайте и ще видите.
А те се присмивали и подхвърляли закачки:
-Безумец! Не ти ли казвахме, че си полудял? Оня ден твърдеше: “Аз съм пророк”, а сега си се заловил с дърводелство.
Когато Нух завършил строителството на кораба, Аллах му заповядал да постави в него по една двойка животни, птици, влечуги и насекоми. После поискал той, семейството му и всички, които вярват в него, да се качат на кораба, защото Аллах щеше да изпрати голям потоп и да удави земята във вода. Никой друг нямало да се спаси освен тези, които били на борда. Нух започнал да събира по една двойка от всички животни - мъжко и женско. Събрал камили, коне, крави, овце, кози, лъвове, тигри, вълци, хиени, лисици, слонове, жирафи, газели, маймуни.
От птиците взел кокошка и петел, по една двойка гълъби, патици, гъски, диви гълъби, врабчета, гарги, бухали, лешояди, соколи.
От влечугите намерил по една двойка костенурки, змии, гущери и други подобни.
От насекомите събрал паяци, скорпиони, скакалци, по една двойка от всички живи твари на земята.
За всички тях той сторил място на кораба да се подслонят. Набавил и храна в изобилие за животните. Пренесъл на кораба много вода за пиене. Взел семена от всички видове растения на земята.
Последния ден Нух, семейството му и тези, които вярвали в него, се качили на кораба. Само жената на Нух не се качила с тях, защото тя не повярвала на Нух. По заповед на Аллах затворили всички врати и прозорци.
Тогава се извила страховита буря. Задухал ураганен вятър. Небето притъмняло. Разнесли се гръмотевици, блеснали светкавици. Завалял много проливен дъжд. Валяло като из ведро. От недрата на земята започнало да извира вода.
Когато нивото на водата се повдигнало достатъчно, корабът потеглил. Водата заляла къщи и дървета.Неверниците се втурнали уплашено да бягат. Тичали към планината, за да се спасят от удавяне.
В това време Нух надничал навън през един от прозорците на кораба. Видял сина си, който не повярвал в него, да бяга към планината.Той се бе измъкнал тайно, без да съобщи на баща си, преди Нух да затвори вратата на кораба.
Нух се провикна с цяло гърло:
-Сине! Ела с мене, качи се на кораба. Не се присъединявай към неверниците.
-Отивам в планината, тя ще ме предпази от водата - отвърнал синът му.
Сърцето на Нух щяло да се пръсне от мъка. Отново се провикнал гръмогласно:
-Днес не ще може се спаси никой освен този, над който Аллах се смили.
Точно в този момент придошла една огромна вълна. Момчето се мятало отчаяно в прегръдките на водната стихия. Удавил се пред очите на баща си и изчезнал от погледа му.
Корабът продължил да се носи бързо ден и нощ насред планините. Нивото на водата все повече се качвало. Покрил планини и върхове. Залял всичко на земята, което се виждало. Освен тези, които се подслонили на кораба, всичко живо - хора, зверове и птици - погинало.
Тогава Аллах наредил:
-Ей земя, погълни обратно водите си. Ей небеса, спрете дъжда.
Дъждът престанал. Гръмотевиците заглъхнали. Светкавиците угаснали. Слънцето изгряло. Водата, която покривала лицето на земята, попила.
Корабът заседнал на върха на планината Джуди. Но всичките му прозорци и врати били затворени. Всичко вътре тънело в мрак.
Нух усетил, че корабът не се движи. Решил, че някъде са заседнали. Отворил един прозорец, за да разбере какво става навън.
Когато открехнал прозореца, през него започнали да проникват слънчевите лъчи. Пътниците на кораба дълго време нищо не виждали и когато забелязали слънчевата светлина, се разшумяли и оживили.
Лъвът и тигърът изревали. Вълкът надал вой. Кучето излаяло. Котката измяукала. Камилата измучала. Овцата изблеяла. Конят изцвилил. Магарето изревало. Петелът пропял. Гаргата изграчила. Бухалът избухал. Гълъбите загукали, птиците зачуруликали. Смесили се животински звуци и човешки гласове. Всеки благодарял на своя език на Аллах, който ги бил спасил.
Развикали се:
-Хвала на Аллах, хиляди благодарности на Аллах, дето ни спаси!
-Ей Нух, отвори вратите! Ей Нух, отвори вратите!
Ала Нух им отвръщал:
-Потърпете. Задръжте. Преди да слезем на земята, нека първо разберем какво става.
* * *
Когато Нух разбрал, че водата на земята е пресъхнала, отворил вратите на кораба. Първо пуснал дивите зверове и хищните птици.
Когато видял, че те се отдалечили, освободил и другите домашни животни и птици.
Последни излезли той, семейството му и хората, които бяха му повярвали.
Семейството и децата на Нух се събрали заедно. Като видял празното място на удавилия се свой син, очите на Нух се налели със сълзи. Сърцето му се натъжило. Отправил молитва към Аллах:
-О Господи, синът ми беше един от моето семейство. Ти ми бе обещал да спасиш всичките ми близки.
О Господи, върни ми сина. Ти си господар на всичко.
Аллах му отговорил така:
-Ей Нух, той не беше от твоето семейство, защото не бе праведен.
Нух разбрал грешката си, понеже синът му бил от неверниците и не повярвал в него. Не било редно да иска от Аллах да го съживява.
Уплашил се, че Аллах ще го сметне за непокорен: бил се помолил да възкреси сина му, при положение че той бе неверник.
Отново се помолил на своя Господ да му прости, тъй като не знаел, че неверният му син не се смята за член на семейството. Аллах чул молитвата му и я приел. Повелил му така:
-Ти и твоите потомци живейте на земята. Сейте и жънете. Благоустроявайте.
Нух и приятелите му заживели на земята. Засели я и ожънали посятото. Издигнали домове. Земята, унищожена от потопа, отново си възвърнала предишната хубост.
Изводи и поуки
Хората могат да се подведат, да изпаднат в заблуда и да сторят грях. Необходимо е някой винаги да предупреждава и да пробужда тези хора. Ето този някой са Пророците и наследниците им.
Хората са ценяли преди всичко материалните блага, а значимостта на човека далеч превъзхожда материалното. Виждали са предимствата си съсредоточени само в материалното, а не са могли да съзрат величието на пророците и наследниците им. Но са се намерили такива, които не са заслепили съвестта си с удоволствия и развлечения. Те са се събрали под това знаме на единобожието, поели са по пътя на Пророка и неговите сподвижници.
Срещу Пророците са се опълчвали винаги класата на разкоша, хората на разхищението, богаташите капиталисти, които винаги са робували на страстите си.
Човекът се е трудил с пот на челото и, когато силите му го напуснели, е идвала божията помощ и молитвите му са били приемани.
Не причините, а Аллах, който поражда тези причини, закриля човека.
Истинската връзка, която свързва хората, е вярата. Дори неверникът и вярващият да са баща и син, когато между тях не съществува връзката на вярата, отношенията баща-син остават само физически и за единия приключват с дженнета, а за другия - с джехеннема.В действителност вярващите са едно семейство. Дори този неверник да е синът, той не се смята за част от семейството, невъзможно е застъпничество и измолване на помощ от Аллах за него. Макар и да бъде поискана такава помощ, Аллах не помага на подобни хора.