1
ДРУГИ / Кажете мнението си за сайта...
« -: 13 март 2021, 18:36:09 »
Селямун алейкум. За доброто развиване на форума, моля кажете си мнението!
Новини:
Разказва се за Мусаб ибн Саад (р.а.), че е казал: Саад беше сметнал, че има предимство пред останалите, при което Пророкът (с.а.с.) каза: „Нима ви се дава подкрепа, ръзк и препитание, освен заради слабите от вас.”
Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
2
ДРУГИ / КОРАБЪТ НА НУХ
« -: 13 март 2021, 18:26:15 »
КОРАБЪТ НА НУХ
Потомството на Адем и на Хавва се умножило. Народили им се деца, те от своя страна също си народили деца и така се образувало многобройно племе. С времето потомството на Нух забравили своя Господ, който ги бе създал. От камък издигнали със собствените си ръце кумири.
Почитали ги и им се покланяли. Тези съградени от тях кумири те смятали за богове, които могат да им навредят или помогнат.
Ето в такъв един момент Аллах (дж.дж.) им изпратил Нух (а.с.) като пророк. Той ги призовал да се поклонят на Аллах, който е единствен и неповторим, създал самите тях, а преди това и техните родители Адем и Хавва, творец на всичко земно, на въздуха, водата, растенията, дървесата.
Аллах им беше дал ум, за да могат да мислят, очи, за да могат да виждат, уста, за да могат да говорят, нос, за да усещат миризма, крака, за да ходят, ръце, за да работят. Беше сътворил за тях слънцето, луната и звездите, всичко на земята и небето.
Нух отишъл при хората от своето племе и им казал:
-Ей народе, вие създадохте с ръцете си тези кумири. И вие знаете, че те са от камък. Но вие ги почитате и им се кланяте, като че ли са истински божества.
Ей народе, несъмнено Аллах е този, който ви е създал. Той дава и препитанието ви, защото Той ви научи да сеете и жънете земята, да опитомявате животните и да ловите риба. За да има вода, изпрати дъжд от небето.
Ето покланяйте се на Аллах, който ви дава всичко това. Спрете да се кланяте на тези кумири, от които нямате нито полза, нито вреда.
Ей народе, аз ви наставлявам единствено в името на Аллах. За това, което върша не желая от вас никаква заплата.
Подир това някои казали:
-Кълнем се в Аллах, думите му са верни. Нашите кумири нито говорят, нито се движат. Тогава как могат да бъдат богове? А и възможно ли е да бъде бог един къс камък?
Други пък рекли:
-Не, не, това са нашите богове, ние не можем да ги изоставим.
Тези, които се съгласили с думите на Нух, били бедни хорица с непокварени сърца. Те потвърдили неговата правота и го последвали. Изоставили своите кумири и започнали да се покланят на Аллах.
Но богатите и горделивите хора рекли:
-Кой е пък тоя Нух? А тези, които го следват, са глупави и бедни люде. Те нищо не струват пред нас. В никакъв случай няма да се вслушаме в думите на Нух.
Нух отново отишъл при богатите и горделиви хора. Приканил ги да се обърнат към Аллах и да захвърлят кумирите.
Някои от тях му казали:
-Ей Нух, полудя ли? Що за глупости и безсмислици приказваш? По-рано беше умен човек. До вчера не чувахме от теб подобни странни думи. Какво ти стана изведнъж?
Нух им отвърнал:
-Ей народе! Аз изобщо не съм полудял. Господ ме изпрати да ви призова към правия път, защото се отвърнахте от него и повярвахте в кумирите, които сътворихте със собствените си ръце.
Един от тях се провикнал:
-Добре де, защо Аллах избра точно тебе измежду нас? Та ти си беден човек. А и не си най-добрият от нас. Тогава защо избра тебе и те изпрати при нас като пророк?
-Може да съм бедняк, но сърцето ми е неомърсено и искрено вярвам в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрено привързани към него. Ако се вслушате в думите ми, Аллах ще ви приеме в дженнета. Той е този, който ви създаде и който ще ви погуби, а после в деня на възкресението ще ви съживи за нов живот.
Един от тях казал:
- Ей Нух, слушай, ако искаш да потвърдим правотата ти и да те послушаме, прогони бедняците около себе си. Ние не желаем да бъдем заедно с тези бедняци. Ние сме богати и почитани люде.
Нух им отвърнал следното:
-Какво са виновни тези бедни хорица? Те са с неомърсени сърца и искрено вярват в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрени негови поклонници. Грях е да прогоня от себе си тези хора, които нямат никаква вина.
Подир тези думи съплеменниците му отвърнали:
-Тогава си върви и стой далеч от нас. Повече недей да ни надуваш главите с твоите приказки.
Ала Нух бил изпълнен с решимост. Наставлявал ги всеки ден, приканвал ги да влязат в правия път.
Един път рекъл така на своя народ:
-Ей народе, аз се страхувам, че Аллах ще се разгневи и ще ви изпрати мъчение. Аз съм един от вас и ви съжалявам.
Никой не отвърнал на Нух, сякаш не го били чули.
Нух им казал:
-Ако не зачитате мен, защото съм бедняк, почитайте Аллах(дж.дж.). Той ви даде тези богатства. Синовете, имотите, здравето, все Той ви ги даде.
При тези негови думи те покрили лица с дрехите си, за да не го виждат. Запушили уши, за да не го чуват.
Като обикалял непрекъснато сред тях, Нух извисил глас:
-Ей народе, страхувам се от деня, в който ще ви сполети много сурово мъчение. Послушайте ме. Последвайте ме, докато не се е разгневил Аллах и не е дошло суровото мъчение.
Когато Нух отивал при тях и им говорел така, те открехвали дрехите, с които покривали лицата си, и ядосано му отвръщали:
-Ей Нух, спориш с нас и ни плашиш с мъчение. Тогава отиди и докарай мъчението, с което ни плашиш. Ако още веднъж дойдеш при нас, ще те пребием до смърт с камъни.
После помежду си си казали:
-Не преставайте да се кланяте на нашите богове. В никакъв случай недейте да изоставяте боговете ни Уад, Суаа, Ягус и Яук.
После си отишли и оставили Нух там.
Нух се върнал обратно опечален и натъжен. Отправил молитва към Аллах, като се оплаквал от народа си:
-О Господи, ден и нощ призовавам своя народ. Този мой призив не само, че не ги приближи към мен, нещо повече отдръпнаха се от мен. Всеки път, когато ги приканя, за да им простиш, запушваха ушите си с пръсти. Покриваха лицата си с дрехите. Упорстваха непрестанно и се възгордяваха.
Открито ги призовах. После им възвестих. Бях много настоятелен.
О Господи, те се опълчиха против мен. Послушаха богатите, чиито имоти и синове няма да им донесат нищо друго освен зло. Непрекъснато лукавстваха. Предупреждаваха се едни други в никакъв случай да не изоставят боговете си. Заблуждаваха себе си и околните. Умножиха се единствено техните прегрешения.
Нух продължил така:
-Господи, недей да превръщаш земята в дом на неверниците. Ако ги оставиш да живеят на земята, ще те забравят, ще раждат само грешни и неверни синове.
О Господи, прости ми. Прости на майка ми, баща ми, на всички от моето семейство, които вярват в Теб, и на всички мъже и жени, повярвали в Теб. А угнетителите изтреби.
Аллах приел молитвата му и му рекъл следното:
-Ей Нух, недей да тъжиш, не страдай заради това, което ти сториха. Аз ще издавя всички неверници. Освен ти, семейството ти и тези, които вярват в теб, никой друг няма да се спаси.
Аллах му заповядал да построи голям кораб и да чака с кораба, докато му изпрати известие.
Ала дотогава Нух не знаел как се гради кораб. Аллах го научил на това. Нух отишъл в гората. Отсичал дървета, нарязвал ги на дъски, които рендосвал и съединявал.
Докато той строял кораба, тези от племето, които не му вярвали, идвали при него, надсмивали му се и казваха:
-Ей Нух, какво ти стана? Престана да нареждаш онези странни приказки, които ни говореше, та кораб ли започна да строиш? Или пък видя, че дърводелството е по-доходна работа от пророчеството?
Нух им отвърнал:
-Чакайте и ще видите.
А те се присмивали и подхвърляли закачки:
-Безумец! Не ти ли казвахме, че си полудял? Оня ден твърдеше: “Аз съм пророк”, а сега си се заловил с дърводелство.
Когато Нух завършил строителството на кораба, Аллах му заповядал да постави в него по една двойка животни, птици, влечуги и насекоми. После поискал той, семейството му и всички, които вярват в него, да се качат на кораба, защото Аллах щеше да изпрати голям потоп и да удави земята във вода. Никой друг нямало да се спаси освен тези, които били на борда. Нух започнал да събира по една двойка от всички животни - мъжко и женско. Събрал камили, коне, крави, овце, кози, лъвове, тигри, вълци, хиени, лисици, слонове, жирафи, газели, маймуни.
От птиците взел кокошка и петел, по една двойка гълъби, патици, гъски, диви гълъби, врабчета, гарги, бухали, лешояди, соколи.
От влечугите намерил по една двойка костенурки, змии, гущери и други подобни.
От насекомите събрал паяци, скорпиони, скакалци, по една двойка от всички живи твари на земята.
За всички тях той сторил място на кораба да се подслонят. Набавил и храна в изобилие за животните. Пренесъл на кораба много вода за пиене. Взел семена от всички видове растения на земята.
Последния ден Нух, семейството му и тези, които вярвали в него, се качили на кораба. Само жената на Нух не се качила с тях, защото тя не повярвала на Нух. По заповед на Аллах затворили всички врати и прозорци.
Тогава се извила страховита буря. Задухал ураганен вятър. Небето притъмняло. Разнесли се гръмотевици, блеснали светкавици. Завалял много проливен дъжд. Валяло като из ведро. От недрата на земята започнало да извира вода.
Когато нивото на водата се повдигнало достатъчно, корабът потеглил. Водата заляла къщи и дървета.Неверниците се втурнали уплашено да бягат. Тичали към планината, за да се спасят от удавяне.
В това време Нух надничал навън през един от прозорците на кораба. Видял сина си, който не повярвал в него, да бяга към планината.Той се бе измъкнал тайно, без да съобщи на баща си, преди Нух да затвори вратата на кораба.
Нух се провикна с цяло гърло:
-Сине! Ела с мене, качи се на кораба. Не се присъединявай към неверниците.
-Отивам в планината, тя ще ме предпази от водата - отвърнал синът му.
Сърцето на Нух щяло да се пръсне от мъка. Отново се провикнал гръмогласно:
-Днес не ще може се спаси никой освен този, над който Аллах се смили.
Точно в този момент придошла една огромна вълна. Момчето се мятало отчаяно в прегръдките на водната стихия. Удавил се пред очите на баща си и изчезнал от погледа му.
Корабът продължил да се носи бързо ден и нощ насред планините. Нивото на водата все повече се качвало. Покрил планини и върхове. Залял всичко на земята, което се виждало. Освен тези, които се подслонили на кораба, всичко живо - хора, зверове и птици - погинало.
Тогава Аллах наредил:
-Ей земя, погълни обратно водите си. Ей небеса, спрете дъжда.
Дъждът престанал. Гръмотевиците заглъхнали. Светкавиците угаснали. Слънцето изгряло. Водата, която покривала лицето на земята, попила.
Корабът заседнал на върха на планината Джуди. Но всичките му прозорци и врати били затворени. Всичко вътре тънело в мрак.
Нух усетил, че корабът не се движи. Решил, че някъде са заседнали. Отворил един прозорец, за да разбере какво става навън.
Когато открехнал прозореца, през него започнали да проникват слънчевите лъчи. Пътниците на кораба дълго време нищо не виждали и когато забелязали слънчевата светлина, се разшумяли и оживили.
Лъвът и тигърът изревали. Вълкът надал вой. Кучето излаяло. Котката измяукала. Камилата измучала. Овцата изблеяла. Конят изцвилил. Магарето изревало. Петелът пропял. Гаргата изграчила. Бухалът избухал. Гълъбите загукали, птиците зачуруликали. Смесили се животински звуци и човешки гласове. Всеки благодарял на своя език на Аллах, който ги бил спасил.
Развикали се:
-Хвала на Аллах, хиляди благодарности на Аллах, дето ни спаси!
-Ей Нух, отвори вратите! Ей Нух, отвори вратите!
Ала Нух им отвръщал:
-Потърпете. Задръжте. Преди да слезем на земята, нека първо разберем какво става.
* * *
Когато Нух разбрал, че водата на земята е пресъхнала, отворил вратите на кораба. Първо пуснал дивите зверове и хищните птици.
Когато видял, че те се отдалечили, освободил и другите домашни животни и птици.
Последни излезли той, семейството му и хората, които бяха му повярвали.
Семейството и децата на Нух се събрали заедно. Като видял празното място на удавилия се свой син, очите на Нух се налели със сълзи. Сърцето му се натъжило. Отправил молитва към Аллах:
-О Господи, синът ми беше един от моето семейство. Ти ми бе обещал да спасиш всичките ми близки.
О Господи, върни ми сина. Ти си господар на всичко.
Аллах му отговорил така:
-Ей Нух, той не беше от твоето семейство, защото не бе праведен.
Нух разбрал грешката си, понеже синът му бил от неверниците и не повярвал в него. Не било редно да иска от Аллах да го съживява.
Уплашил се, че Аллах ще го сметне за непокорен: бил се помолил да възкреси сина му, при положение че той бе неверник.
Отново се помолил на своя Господ да му прости, тъй като не знаел, че неверният му син не се смята за член на семейството. Аллах чул молитвата му и я приел. Повелил му така:
-Ти и твоите потомци живейте на земята. Сейте и жънете. Благоустроявайте.
Нух и приятелите му заживели на земята. Засели я и ожънали посятото. Издигнали домове. Земята, унищожена от потопа, отново си възвърнала предишната хубост.
Изводи и поуки
Хората могат да се подведат, да изпаднат в заблуда и да сторят грях. Необходимо е някой винаги да предупреждава и да пробужда тези хора. Ето този някой са Пророците и наследниците им.
Хората са ценяли преди всичко материалните блага, а значимостта на човека далеч превъзхожда материалното. Виждали са предимствата си съсредоточени само в материалното, а не са могли да съзрат величието на пророците и наследниците им. Но са се намерили такива, които не са заслепили съвестта си с удоволствия и развлечения. Те са се събрали под това знаме на единобожието, поели са по пътя на Пророка и неговите сподвижници.
Срещу Пророците са се опълчвали винаги класата на разкоша, хората на разхищението, богаташите капиталисти, които винаги са робували на страстите си.
Човекът се е трудил с пот на челото и, когато силите му го напуснели, е идвала божията помощ и молитвите му са били приемани.
Не причините, а Аллах, който поражда тези причини, закриля човека.
Истинската връзка, която свързва хората, е вярата. Дори неверникът и вярващият да са баща и син, когато между тях не съществува връзката на вярата, отношенията баща-син остават само физически и за единия приключват с дженнета, а за другия - с джехеннема.В действителност вярващите са едно семейство. Дори този неверник да е синът, той не се смята за част от семейството, невъзможно е застъпничество и измолване на помощ от Аллах за него. Макар и да бъде поискана такава помощ, Аллах не помага на подобни хора.
Потомството на Адем и на Хавва се умножило. Народили им се деца, те от своя страна също си народили деца и така се образувало многобройно племе. С времето потомството на Нух забравили своя Господ, който ги бе създал. От камък издигнали със собствените си ръце кумири.
Почитали ги и им се покланяли. Тези съградени от тях кумири те смятали за богове, които могат да им навредят или помогнат.
Ето в такъв един момент Аллах (дж.дж.) им изпратил Нух (а.с.) като пророк. Той ги призовал да се поклонят на Аллах, който е единствен и неповторим, създал самите тях, а преди това и техните родители Адем и Хавва, творец на всичко земно, на въздуха, водата, растенията, дървесата.
Аллах им беше дал ум, за да могат да мислят, очи, за да могат да виждат, уста, за да могат да говорят, нос, за да усещат миризма, крака, за да ходят, ръце, за да работят. Беше сътворил за тях слънцето, луната и звездите, всичко на земята и небето.
Нух отишъл при хората от своето племе и им казал:
-Ей народе, вие създадохте с ръцете си тези кумири. И вие знаете, че те са от камък. Но вие ги почитате и им се кланяте, като че ли са истински божества.
Ей народе, несъмнено Аллах е този, който ви е създал. Той дава и препитанието ви, защото Той ви научи да сеете и жънете земята, да опитомявате животните и да ловите риба. За да има вода, изпрати дъжд от небето.
Ето покланяйте се на Аллах, който ви дава всичко това. Спрете да се кланяте на тези кумири, от които нямате нито полза, нито вреда.
Ей народе, аз ви наставлявам единствено в името на Аллах. За това, което върша не желая от вас никаква заплата.
Подир това някои казали:
-Кълнем се в Аллах, думите му са верни. Нашите кумири нито говорят, нито се движат. Тогава как могат да бъдат богове? А и възможно ли е да бъде бог един къс камък?
Други пък рекли:
-Не, не, това са нашите богове, ние не можем да ги изоставим.
Тези, които се съгласили с думите на Нух, били бедни хорица с непокварени сърца. Те потвърдили неговата правота и го последвали. Изоставили своите кумири и започнали да се покланят на Аллах.
Но богатите и горделивите хора рекли:
-Кой е пък тоя Нух? А тези, които го следват, са глупави и бедни люде. Те нищо не струват пред нас. В никакъв случай няма да се вслушаме в думите на Нух.
Нух отново отишъл при богатите и горделиви хора. Приканил ги да се обърнат към Аллах и да захвърлят кумирите.
Някои от тях му казали:
-Ей Нух, полудя ли? Що за глупости и безсмислици приказваш? По-рано беше умен човек. До вчера не чувахме от теб подобни странни думи. Какво ти стана изведнъж?
Нух им отвърнал:
-Ей народе! Аз изобщо не съм полудял. Господ ме изпрати да ви призова към правия път, защото се отвърнахте от него и повярвахте в кумирите, които сътворихте със собствените си ръце.
Един от тях се провикнал:
-Добре де, защо Аллах избра точно тебе измежду нас? Та ти си беден човек. А и не си най-добрият от нас. Тогава защо избра тебе и те изпрати при нас като пророк?
-Може да съм бедняк, но сърцето ми е неомърсено и искрено вярвам в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрено привързани към него. Ако се вслушате в думите ми, Аллах ще ви приеме в дженнета. Той е този, който ви създаде и който ще ви погуби, а после в деня на възкресението ще ви съживи за нов живот.
Един от тях казал:
- Ей Нух, слушай, ако искаш да потвърдим правотата ти и да те послушаме, прогони бедняците около себе си. Ние не желаем да бъдем заедно с тези бедняци. Ние сме богати и почитани люде.
Нух им отвърнал следното:
-Какво са виновни тези бедни хорица? Те са с неомърсени сърца и искрено вярват в Аллах. Аллах обича хората с чисти сърца, които са искрени негови поклонници. Грях е да прогоня от себе си тези хора, които нямат никаква вина.
Подир тези думи съплеменниците му отвърнали:
-Тогава си върви и стой далеч от нас. Повече недей да ни надуваш главите с твоите приказки.
Ала Нух бил изпълнен с решимост. Наставлявал ги всеки ден, приканвал ги да влязат в правия път.
Един път рекъл така на своя народ:
-Ей народе, аз се страхувам, че Аллах ще се разгневи и ще ви изпрати мъчение. Аз съм един от вас и ви съжалявам.
Никой не отвърнал на Нух, сякаш не го били чули.
Нух им казал:
-Ако не зачитате мен, защото съм бедняк, почитайте Аллах(дж.дж.). Той ви даде тези богатства. Синовете, имотите, здравето, все Той ви ги даде.
При тези негови думи те покрили лица с дрехите си, за да не го виждат. Запушили уши, за да не го чуват.
Като обикалял непрекъснато сред тях, Нух извисил глас:
-Ей народе, страхувам се от деня, в който ще ви сполети много сурово мъчение. Послушайте ме. Последвайте ме, докато не се е разгневил Аллах и не е дошло суровото мъчение.
Когато Нух отивал при тях и им говорел така, те открехвали дрехите, с които покривали лицата си, и ядосано му отвръщали:
-Ей Нух, спориш с нас и ни плашиш с мъчение. Тогава отиди и докарай мъчението, с което ни плашиш. Ако още веднъж дойдеш при нас, ще те пребием до смърт с камъни.
После помежду си си казали:
-Не преставайте да се кланяте на нашите богове. В никакъв случай недейте да изоставяте боговете ни Уад, Суаа, Ягус и Яук.
После си отишли и оставили Нух там.
Нух се върнал обратно опечален и натъжен. Отправил молитва към Аллах, като се оплаквал от народа си:
-О Господи, ден и нощ призовавам своя народ. Този мой призив не само, че не ги приближи към мен, нещо повече отдръпнаха се от мен. Всеки път, когато ги приканя, за да им простиш, запушваха ушите си с пръсти. Покриваха лицата си с дрехите. Упорстваха непрестанно и се възгордяваха.
Открито ги призовах. После им възвестих. Бях много настоятелен.
О Господи, те се опълчиха против мен. Послушаха богатите, чиито имоти и синове няма да им донесат нищо друго освен зло. Непрекъснато лукавстваха. Предупреждаваха се едни други в никакъв случай да не изоставят боговете си. Заблуждаваха себе си и околните. Умножиха се единствено техните прегрешения.
Нух продължил така:
-Господи, недей да превръщаш земята в дом на неверниците. Ако ги оставиш да живеят на земята, ще те забравят, ще раждат само грешни и неверни синове.
О Господи, прости ми. Прости на майка ми, баща ми, на всички от моето семейство, които вярват в Теб, и на всички мъже и жени, повярвали в Теб. А угнетителите изтреби.
Аллах приел молитвата му и му рекъл следното:
-Ей Нух, недей да тъжиш, не страдай заради това, което ти сториха. Аз ще издавя всички неверници. Освен ти, семейството ти и тези, които вярват в теб, никой друг няма да се спаси.
Аллах му заповядал да построи голям кораб и да чака с кораба, докато му изпрати известие.
Ала дотогава Нух не знаел как се гради кораб. Аллах го научил на това. Нух отишъл в гората. Отсичал дървета, нарязвал ги на дъски, които рендосвал и съединявал.
Докато той строял кораба, тези от племето, които не му вярвали, идвали при него, надсмивали му се и казваха:
-Ей Нух, какво ти стана? Престана да нареждаш онези странни приказки, които ни говореше, та кораб ли започна да строиш? Или пък видя, че дърводелството е по-доходна работа от пророчеството?
Нух им отвърнал:
-Чакайте и ще видите.
А те се присмивали и подхвърляли закачки:
-Безумец! Не ти ли казвахме, че си полудял? Оня ден твърдеше: “Аз съм пророк”, а сега си се заловил с дърводелство.
Когато Нух завършил строителството на кораба, Аллах му заповядал да постави в него по една двойка животни, птици, влечуги и насекоми. После поискал той, семейството му и всички, които вярват в него, да се качат на кораба, защото Аллах щеше да изпрати голям потоп и да удави земята във вода. Никой друг нямало да се спаси освен тези, които били на борда. Нух започнал да събира по една двойка от всички животни - мъжко и женско. Събрал камили, коне, крави, овце, кози, лъвове, тигри, вълци, хиени, лисици, слонове, жирафи, газели, маймуни.
От птиците взел кокошка и петел, по една двойка гълъби, патици, гъски, диви гълъби, врабчета, гарги, бухали, лешояди, соколи.
От влечугите намерил по една двойка костенурки, змии, гущери и други подобни.
От насекомите събрал паяци, скорпиони, скакалци, по една двойка от всички живи твари на земята.
За всички тях той сторил място на кораба да се подслонят. Набавил и храна в изобилие за животните. Пренесъл на кораба много вода за пиене. Взел семена от всички видове растения на земята.
Последния ден Нух, семейството му и тези, които вярвали в него, се качили на кораба. Само жената на Нух не се качила с тях, защото тя не повярвала на Нух. По заповед на Аллах затворили всички врати и прозорци.
Тогава се извила страховита буря. Задухал ураганен вятър. Небето притъмняло. Разнесли се гръмотевици, блеснали светкавици. Завалял много проливен дъжд. Валяло като из ведро. От недрата на земята започнало да извира вода.
Когато нивото на водата се повдигнало достатъчно, корабът потеглил. Водата заляла къщи и дървета.Неверниците се втурнали уплашено да бягат. Тичали към планината, за да се спасят от удавяне.
В това време Нух надничал навън през един от прозорците на кораба. Видял сина си, който не повярвал в него, да бяга към планината.Той се бе измъкнал тайно, без да съобщи на баща си, преди Нух да затвори вратата на кораба.
Нух се провикна с цяло гърло:
-Сине! Ела с мене, качи се на кораба. Не се присъединявай към неверниците.
-Отивам в планината, тя ще ме предпази от водата - отвърнал синът му.
Сърцето на Нух щяло да се пръсне от мъка. Отново се провикнал гръмогласно:
-Днес не ще може се спаси никой освен този, над който Аллах се смили.
Точно в този момент придошла една огромна вълна. Момчето се мятало отчаяно в прегръдките на водната стихия. Удавил се пред очите на баща си и изчезнал от погледа му.
Корабът продължил да се носи бързо ден и нощ насред планините. Нивото на водата все повече се качвало. Покрил планини и върхове. Залял всичко на земята, което се виждало. Освен тези, които се подслонили на кораба, всичко живо - хора, зверове и птици - погинало.
Тогава Аллах наредил:
-Ей земя, погълни обратно водите си. Ей небеса, спрете дъжда.
Дъждът престанал. Гръмотевиците заглъхнали. Светкавиците угаснали. Слънцето изгряло. Водата, която покривала лицето на земята, попила.
Корабът заседнал на върха на планината Джуди. Но всичките му прозорци и врати били затворени. Всичко вътре тънело в мрак.
Нух усетил, че корабът не се движи. Решил, че някъде са заседнали. Отворил един прозорец, за да разбере какво става навън.
Когато открехнал прозореца, през него започнали да проникват слънчевите лъчи. Пътниците на кораба дълго време нищо не виждали и когато забелязали слънчевата светлина, се разшумяли и оживили.
Лъвът и тигърът изревали. Вълкът надал вой. Кучето излаяло. Котката измяукала. Камилата измучала. Овцата изблеяла. Конят изцвилил. Магарето изревало. Петелът пропял. Гаргата изграчила. Бухалът избухал. Гълъбите загукали, птиците зачуруликали. Смесили се животински звуци и човешки гласове. Всеки благодарял на своя език на Аллах, който ги бил спасил.
Развикали се:
-Хвала на Аллах, хиляди благодарности на Аллах, дето ни спаси!
-Ей Нух, отвори вратите! Ей Нух, отвори вратите!
Ала Нух им отвръщал:
-Потърпете. Задръжте. Преди да слезем на земята, нека първо разберем какво става.
* * *
Когато Нух разбрал, че водата на земята е пресъхнала, отворил вратите на кораба. Първо пуснал дивите зверове и хищните птици.
Когато видял, че те се отдалечили, освободил и другите домашни животни и птици.
Последни излезли той, семейството му и хората, които бяха му повярвали.
Семейството и децата на Нух се събрали заедно. Като видял празното място на удавилия се свой син, очите на Нух се налели със сълзи. Сърцето му се натъжило. Отправил молитва към Аллах:
-О Господи, синът ми беше един от моето семейство. Ти ми бе обещал да спасиш всичките ми близки.
О Господи, върни ми сина. Ти си господар на всичко.
Аллах му отговорил така:
-Ей Нух, той не беше от твоето семейство, защото не бе праведен.
Нух разбрал грешката си, понеже синът му бил от неверниците и не повярвал в него. Не било редно да иска от Аллах да го съживява.
Уплашил се, че Аллах ще го сметне за непокорен: бил се помолил да възкреси сина му, при положение че той бе неверник.
Отново се помолил на своя Господ да му прости, тъй като не знаел, че неверният му син не се смята за член на семейството. Аллах чул молитвата му и я приел. Повелил му така:
-Ти и твоите потомци живейте на земята. Сейте и жънете. Благоустроявайте.
Нух и приятелите му заживели на земята. Засели я и ожънали посятото. Издигнали домове. Земята, унищожена от потопа, отново си възвърнала предишната хубост.
Изводи и поуки
Хората могат да се подведат, да изпаднат в заблуда и да сторят грях. Необходимо е някой винаги да предупреждава и да пробужда тези хора. Ето този някой са Пророците и наследниците им.
Хората са ценяли преди всичко материалните блага, а значимостта на човека далеч превъзхожда материалното. Виждали са предимствата си съсредоточени само в материалното, а не са могли да съзрат величието на пророците и наследниците им. Но са се намерили такива, които не са заслепили съвестта си с удоволствия и развлечения. Те са се събрали под това знаме на единобожието, поели са по пътя на Пророка и неговите сподвижници.
Срещу Пророците са се опълчвали винаги класата на разкоша, хората на разхищението, богаташите капиталисти, които винаги са робували на страстите си.
Човекът се е трудил с пот на челото и, когато силите му го напуснели, е идвала божията помощ и молитвите му са били приемани.
Не причините, а Аллах, който поражда тези причини, закриля човека.
Истинската връзка, която свързва хората, е вярата. Дори неверникът и вярващият да са баща и син, когато между тях не съществува връзката на вярата, отношенията баща-син остават само физически и за единия приключват с дженнета, а за другия - с джехеннема.В действителност вярващите са едно семейство. Дори този неверник да е синът, той не се смята за част от семейството, невъзможно е застъпничество и измолване на помощ от Аллах за него. Макар и да бъде поискана такава помощ, Аллах не помага на подобни хора.
3
ИСЛЯМСКА КУЛТУРА И ГЕОГРАФИЯ / ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА В АНДАЛУЗИЯ
« -: 13 март 2021, 17:25:21 »
ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА В АНДАЛУЗИЯ
(21.03.2008 г.)
Сред европейските страни именно в Испания присъствието на мюсюламните било наистина продължително. До идването на арабите тази страна, може да се каже, въобще не била цивилизована, чрез тях тя достигнала своя разцвет, а с изгонването им, Испания се оказала в състояние на най-висш упадък. Ислямският начин на живот, основан на търпимостта и справедливостта успял да пусне дълбоки корени в културата на Андалузия и всички страни като цяло.
Още през 711 г., много време преди възникването на Кордовския халифат, на Пиринейския полуостров слязъл арабският военачалник Тарик. В Европа останал вечен паметник, носещ неговото име – Гибралтар (Джебели Тарик).
Началото на самостоятелното княжество – Кордовския емират, впоследствие халифат, било положено през 755 г. след падането на Омаядската династия и идването на власт на Аббасидите в Арабския халифат.
Разцветът на династията на знаменитите кордовски Омаяди е свързан с Абдуррахман III, наричан Победоносецът. През този период Кордовският халифат бил един от най-напредналите в икономическо и културно отношение сред страните в Европа, с високо развито селско стопанство и занаятчийско производство.
В епохата на най-големия разцвет нараснал броя на градовете и се увеличило населението в тях. Омаядската династия просъществувала около три века в Кордова. След изтощителните войни тя паднала през 1031 г. и в Испания възникнали множество малки самостоятелни княжества почти във всички по-големи градове като Кордова, Толедо, Сарагоса, Севиля, Валенсия и др., където мюсюлманите живели и разпространявали своята култура до края на XV век.
Велики учени, философи, писатели, архитекти, художници, майстори на приложното изкуство на мюсюлманска Испания, имали незаменим принос в житейската култура.
В Андалузия живял Аббас бин Фирнас, който проектирал устройство, наподобяващо самолет и провел първите опити в тази област. Благодарение на него светът изобретил летателните апарати.
Не малко усилия хвърлили мюсюлманите за изобретяването на телескопа, който според древните източници за първи път бил създаден в Кордова. Жител на Андалузия на име Ибн аш-Шатр доказал, че земята се върти около слънцето и начертал карта на света. Достойно е да се спомене, че в тази страна живял човек, съумяващ да прави стъкло от пясък. Почти всички от тези и други открития били взаимствани по-късно от европейците.
В мюсюлманска Испания образовани хора не били само учените и културните дейци. Всеки гражданин свободно владеел литературен арабски език, умеел да чете и пише. За разлика от другите европейски страни грамотността в Андалузия се смятала за обичайно явление.
Университетът в Кордова станал световно известен. Неговото създаване предшества много университети като Ал-Азхар в Кайро и университета Низамийе в Багдат. Създаден от Абдуррахман III (912-961 г.) в комплекса на Голямата джамия, университетът бил разрушен и опустошен по време на берберското ограбване през 1009 г. Много учени и изкуствоведи били убити.
Университетите, открити в Малага, Валенсия, Алмерия и дори в Мадрид не били отворени само за мюсюлманите. Имало е също африкански и азиатски християнски учени и студенти. Университетът в Гренада изгражда такъв престиж и традиция, че християнските манастири и школи изцяло се вдъхновяват от него, тъй като мюсюлманските преподаватели продължили своята дейност в християнските университети. Стотици произведения са преведени на латински. Енциклопедичните произведения многократно се издават под наименованието Компендиум.
Първото училище в Испания било основано през XIII в., където наред с Курана, писане и граматика се изучавало и медицина, математика, философия, астрономия. За популяризирането на висшето образование говори и това, че по времето на халифа Ал-Хакем II (961-876 г.), само в Кордова имало 27 висши учебни заведения. Събрани заедно книгите на халифа и на представителите на династията образували огромна библиотека, състояща се от 600 хил. тома. В Кордова дори имало и булевард на книжарите.
Кордова в своя блестящ период достига до такава степен, че се състезава с другите градове като Багдат, Шам или Самара. Според изворите освен висшите училища там са съществували 50 болници, 900 хамами, над 200 хил. къщи и над 80 хил. магазини.
Измежду писателите за най-известни се смятали Ибн ал-Кутийя, Ибн Фирру, Ибн Туфейл и др. Произведенията на последния предизвикали голям интерес в Европа. Едно от неговите произведения се свързва с “Робинзон Крузо” на английския романтик Даниел Дефо.
На европейската литература значително влияние оказала и андалузката поезия, в основата на която стоели класическите форми, наречени касидета и аббасидско-багдатските форми, представляващи истинска лирика. Към тези стилове се придържал и поетът Ал-Мутамид, живял в края на XI в. Повече прости форми използвал Ибн Кузман, пишещ не на литературен, а на разговорен арабски език. Този стил получил названието заджал и чак след 50 години се повторил в поезията на ранните трубадури на запад.
Ислямското изкуство на Андалузия е залегнало върху здрава и богата културна почва. Разнообразието на цъфтящото строителство и изкуство има съдба, която не е характерна нито за eгипетското, нито пък за иранското изкуство. Никъде не могло да се достигне до толкова интересен завършек.
Нужно е да се спомене, че почти всички забележителни съоражения и сгради са построени от ръцете на мюсюламните в Андалузия, след заминаването на които испанците реконструирали джамиите в църкви, а прекрасните дворци на халифите станали крепости.
Гордост за това време била знаменитата Кордовска джамия, на мястото на която днес стоят катедрала и музей. Работата по строежа на джамията, площадът на която достига 22 400 км2, започва през 785 година. Джамията има 856 колони, изработени от мрамор (по време на строежа от мюсюлманите техният брой бил 1013). Над михраба са разположени седем прозореца, явяващи се като символ на седемте небеса. Куполът на джамията е построен от тухли. Опасяващи се от това, че съоражението няма да издържи такава тежест, било проточено много време за построяването на дебелите стени. Днес за Исляма и за мюсюлманите, извършвали намаз в тази обител говори надписът на стената във вид на айет от Свещения Куран (Шехиделлаху еннеху ля иляхе илля ху... Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него...), изписан през VIII в. от основателите на Кордовската джамия.
През X в. джамиите в Кордова наброявали около 3 хиляди. Днес в града действа само една джамия, където ходят 200 мюсюлмани, които живеят в бившия център на Андалузия.
Друг паметник на мюсюлманската архитектура е катедралата в Севиля, заемаща второ място в западна Европа по своето величие. Чак до XVIII в. тази катедрала се наричала Ал-Месджид ал-Екбер (Великата джамия), която била издигната през XII век. За следите, оставени от мюсюлманите свидетелства минарето, състоящо се от 35 нива. Източниците споменават за интересния факт, че стълбите на минарето били устроени така, че когато по тях се качвал муеззинът, се чувал тропот сякаш яздел кон.
В края на XV в. паднала последната крепост на мюсюлманската култура в Испания – град Гренада, където бил създаден такъв велик паметник на строителното изкуство, какъвто е Ал-Хамбра – ал-Калят ал-Хамра (Червената крепост). Дворецът се намира на плато на 700 м. надморска височина. Основите на съоражението били положени от управителя на Гренада Мухаммед бин ал-Ахмар. Поради разширението на плана с всяко изминало столетие, той придобива още по-голяма красота. Започнатият строеж през ІХ в. намира завършек едва през 1238 г. Това проличава в дворцовите оси, където намираме различни постройки, отнасящи се за различните периоди. По стените с обща дължина повече от 2 километра има около 30 кули.
Посланническият салон и огромният двор са били центъра на развиващите се политически и дипломатически събития. Вероятно тук са били посрещани пратениците.
Дворът с лъвовете представлява дворцова градина, определена за жените, но не се наблюдават женствени фрезки. Градината е покрита с мраморни пътеки. Цялата площ е заобиколена от 124 колони. Шадраванът, който се намира в средата е заобиколен от 12 статуи на лъвове, изработени от бял мрамор, от устата на които тече вода. Лъвовете са поставени в кръг така, че да имат видимост от всички посоки. Зад тях е дванадесетоъгълният басейн на шадравана. Водата посредством канали тече в четири посоки и към другите части. Ибн Земрак чрез поезията си е отразил в стихове красотата на двореца и шадравана.
Салона на сестрите представлява най-старата част на комплекса. Причина за наименованието му са намиращите се в него две големи мраморни плочи. На повърхността им са изписани стиховете на ибн Земрак. Подовото покритие от мрамор стояло до 1590 г.
Портата на правдата бил най-внушителният вход. Наподобявайки тези от Шам, Багдад, Басра и Самара, тя представлява една от най-изящните техники от тухли и камък. Отделението, определено за баня представлява съвкупност от всички видове ислямски декори, които се преливат един в друг.
Кардинал Дон Педро де Мендоса през 1492 г. поставя знак, символ и отразител на кръстоносната душевност – кръста, който сложил на най-високата кула в Ал-Хамбра и обявил края на мюсюлманското господство.
Като дворцова постройка от леки материали Ал-Хамбра е съвършена сред достигналите до нас мюсюлмански постройки. Падането на Гренада през 1492 г. било края на живота и деятелността на мюсюлманите в Испания и в очите на съвременниците се оказал удар за целия свят.
Шарл V, който превръща Ал-Хамбра в църква се захванал с реконструкцията й. Някои отделения били разрушени като добавили елементи от бароковия стил, който нарушил хармонията. Но въпреки всичко Ал-Хамбра не може да бъде сравнена със своите съвременници, нейното превъзходство, изящество и неповторимост изпъкват много ясно.
Когато се замислим върху Ал-Хамбра е невъзможно да не приемем думите, изречени от прочутия швейцарски архитект Ле Корбусиер, който казва: “Комплексът е изграден с изключителна мисъл и прецизност, всичко под една светлина е поставено на точно определеното му място”.
Наистина в тези постройки градината и пейзажът са успели да се влеят в интериора. В плана човешкият обем е бил модула за конструкция. Изключителната симетрия и олекотени форми, водата, небето и гледката са имани в предвид от архитектите. Всички тези неща са стремеж и на съвременната архитектура.
При мюсюлманите Испания достигнала най-голям разцвет. Единствено поради гоненията на последователите на Исляма и унищожването на всичко, създадено от тях, страната се оказала в състояние на упадък. Днес, както никога е очевидно колко важна е била ролята на мюсюлманите в Испания, в страната, в която те пренесли велика цивилизация, на основата на която се развила по-късно европейската култура и наука.
Източник: Списание "СЕЛЯМ"
(21.03.2008 г.)
Сред европейските страни именно в Испания присъствието на мюсюламните било наистина продължително. До идването на арабите тази страна, може да се каже, въобще не била цивилизована, чрез тях тя достигнала своя разцвет, а с изгонването им, Испания се оказала в състояние на най-висш упадък. Ислямският начин на живот, основан на търпимостта и справедливостта успял да пусне дълбоки корени в културата на Андалузия и всички страни като цяло.
Още през 711 г., много време преди възникването на Кордовския халифат, на Пиринейския полуостров слязъл арабският военачалник Тарик. В Европа останал вечен паметник, носещ неговото име – Гибралтар (Джебели Тарик).
Началото на самостоятелното княжество – Кордовския емират, впоследствие халифат, било положено през 755 г. след падането на Омаядската династия и идването на власт на Аббасидите в Арабския халифат.
Разцветът на династията на знаменитите кордовски Омаяди е свързан с Абдуррахман III, наричан Победоносецът. През този период Кордовският халифат бил един от най-напредналите в икономическо и културно отношение сред страните в Европа, с високо развито селско стопанство и занаятчийско производство.
В епохата на най-големия разцвет нараснал броя на градовете и се увеличило населението в тях. Омаядската династия просъществувала около три века в Кордова. След изтощителните войни тя паднала през 1031 г. и в Испания възникнали множество малки самостоятелни княжества почти във всички по-големи градове като Кордова, Толедо, Сарагоса, Севиля, Валенсия и др., където мюсюлманите живели и разпространявали своята култура до края на XV век.
Велики учени, философи, писатели, архитекти, художници, майстори на приложното изкуство на мюсюлманска Испания, имали незаменим принос в житейската култура.
В Андалузия живял Аббас бин Фирнас, който проектирал устройство, наподобяващо самолет и провел първите опити в тази област. Благодарение на него светът изобретил летателните апарати.
Не малко усилия хвърлили мюсюлманите за изобретяването на телескопа, който според древните източници за първи път бил създаден в Кордова. Жител на Андалузия на име Ибн аш-Шатр доказал, че земята се върти около слънцето и начертал карта на света. Достойно е да се спомене, че в тази страна живял човек, съумяващ да прави стъкло от пясък. Почти всички от тези и други открития били взаимствани по-късно от европейците.
В мюсюлманска Испания образовани хора не били само учените и културните дейци. Всеки гражданин свободно владеел литературен арабски език, умеел да чете и пише. За разлика от другите европейски страни грамотността в Андалузия се смятала за обичайно явление.
Университетът в Кордова станал световно известен. Неговото създаване предшества много университети като Ал-Азхар в Кайро и университета Низамийе в Багдат. Създаден от Абдуррахман III (912-961 г.) в комплекса на Голямата джамия, университетът бил разрушен и опустошен по време на берберското ограбване през 1009 г. Много учени и изкуствоведи били убити.
Университетите, открити в Малага, Валенсия, Алмерия и дори в Мадрид не били отворени само за мюсюлманите. Имало е също африкански и азиатски християнски учени и студенти. Университетът в Гренада изгражда такъв престиж и традиция, че християнските манастири и школи изцяло се вдъхновяват от него, тъй като мюсюлманските преподаватели продължили своята дейност в християнските университети. Стотици произведения са преведени на латински. Енциклопедичните произведения многократно се издават под наименованието Компендиум.
Първото училище в Испания било основано през XIII в., където наред с Курана, писане и граматика се изучавало и медицина, математика, философия, астрономия. За популяризирането на висшето образование говори и това, че по времето на халифа Ал-Хакем II (961-876 г.), само в Кордова имало 27 висши учебни заведения. Събрани заедно книгите на халифа и на представителите на династията образували огромна библиотека, състояща се от 600 хил. тома. В Кордова дори имало и булевард на книжарите.
Кордова в своя блестящ период достига до такава степен, че се състезава с другите градове като Багдат, Шам или Самара. Според изворите освен висшите училища там са съществували 50 болници, 900 хамами, над 200 хил. къщи и над 80 хил. магазини.
Измежду писателите за най-известни се смятали Ибн ал-Кутийя, Ибн Фирру, Ибн Туфейл и др. Произведенията на последния предизвикали голям интерес в Европа. Едно от неговите произведения се свързва с “Робинзон Крузо” на английския романтик Даниел Дефо.
На европейската литература значително влияние оказала и андалузката поезия, в основата на която стоели класическите форми, наречени касидета и аббасидско-багдатските форми, представляващи истинска лирика. Към тези стилове се придържал и поетът Ал-Мутамид, живял в края на XI в. Повече прости форми използвал Ибн Кузман, пишещ не на литературен, а на разговорен арабски език. Този стил получил названието заджал и чак след 50 години се повторил в поезията на ранните трубадури на запад.
Ислямското изкуство на Андалузия е залегнало върху здрава и богата културна почва. Разнообразието на цъфтящото строителство и изкуство има съдба, която не е характерна нито за eгипетското, нито пък за иранското изкуство. Никъде не могло да се достигне до толкова интересен завършек.
Нужно е да се спомене, че почти всички забележителни съоражения и сгради са построени от ръцете на мюсюламните в Андалузия, след заминаването на които испанците реконструирали джамиите в църкви, а прекрасните дворци на халифите станали крепости.
Гордост за това време била знаменитата Кордовска джамия, на мястото на която днес стоят катедрала и музей. Работата по строежа на джамията, площадът на която достига 22 400 км2, започва през 785 година. Джамията има 856 колони, изработени от мрамор (по време на строежа от мюсюлманите техният брой бил 1013). Над михраба са разположени седем прозореца, явяващи се като символ на седемте небеса. Куполът на джамията е построен от тухли. Опасяващи се от това, че съоражението няма да издържи такава тежест, било проточено много време за построяването на дебелите стени. Днес за Исляма и за мюсюлманите, извършвали намаз в тази обител говори надписът на стената във вид на айет от Свещения Куран (Шехиделлаху еннеху ля иляхе илля ху... Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него...), изписан през VIII в. от основателите на Кордовската джамия.
През X в. джамиите в Кордова наброявали около 3 хиляди. Днес в града действа само една джамия, където ходят 200 мюсюлмани, които живеят в бившия център на Андалузия.
Друг паметник на мюсюлманската архитектура е катедралата в Севиля, заемаща второ място в западна Европа по своето величие. Чак до XVIII в. тази катедрала се наричала Ал-Месджид ал-Екбер (Великата джамия), която била издигната през XII век. За следите, оставени от мюсюлманите свидетелства минарето, състоящо се от 35 нива. Източниците споменават за интересния факт, че стълбите на минарето били устроени така, че когато по тях се качвал муеззинът, се чувал тропот сякаш яздел кон.
В края на XV в. паднала последната крепост на мюсюлманската култура в Испания – град Гренада, където бил създаден такъв велик паметник на строителното изкуство, какъвто е Ал-Хамбра – ал-Калят ал-Хамра (Червената крепост). Дворецът се намира на плато на 700 м. надморска височина. Основите на съоражението били положени от управителя на Гренада Мухаммед бин ал-Ахмар. Поради разширението на плана с всяко изминало столетие, той придобива още по-голяма красота. Започнатият строеж през ІХ в. намира завършек едва през 1238 г. Това проличава в дворцовите оси, където намираме различни постройки, отнасящи се за различните периоди. По стените с обща дължина повече от 2 километра има около 30 кули.
Посланническият салон и огромният двор са били центъра на развиващите се политически и дипломатически събития. Вероятно тук са били посрещани пратениците.
Дворът с лъвовете представлява дворцова градина, определена за жените, но не се наблюдават женствени фрезки. Градината е покрита с мраморни пътеки. Цялата площ е заобиколена от 124 колони. Шадраванът, който се намира в средата е заобиколен от 12 статуи на лъвове, изработени от бял мрамор, от устата на които тече вода. Лъвовете са поставени в кръг така, че да имат видимост от всички посоки. Зад тях е дванадесетоъгълният басейн на шадравана. Водата посредством канали тече в четири посоки и към другите части. Ибн Земрак чрез поезията си е отразил в стихове красотата на двореца и шадравана.
Салона на сестрите представлява най-старата част на комплекса. Причина за наименованието му са намиращите се в него две големи мраморни плочи. На повърхността им са изписани стиховете на ибн Земрак. Подовото покритие от мрамор стояло до 1590 г.
Портата на правдата бил най-внушителният вход. Наподобявайки тези от Шам, Багдад, Басра и Самара, тя представлява една от най-изящните техники от тухли и камък. Отделението, определено за баня представлява съвкупност от всички видове ислямски декори, които се преливат един в друг.
Кардинал Дон Педро де Мендоса през 1492 г. поставя знак, символ и отразител на кръстоносната душевност – кръста, който сложил на най-високата кула в Ал-Хамбра и обявил края на мюсюлманското господство.
Като дворцова постройка от леки материали Ал-Хамбра е съвършена сред достигналите до нас мюсюлмански постройки. Падането на Гренада през 1492 г. било края на живота и деятелността на мюсюлманите в Испания и в очите на съвременниците се оказал удар за целия свят.
Шарл V, който превръща Ал-Хамбра в църква се захванал с реконструкцията й. Някои отделения били разрушени като добавили елементи от бароковия стил, който нарушил хармонията. Но въпреки всичко Ал-Хамбра не може да бъде сравнена със своите съвременници, нейното превъзходство, изящество и неповторимост изпъкват много ясно.
Когато се замислим върху Ал-Хамбра е невъзможно да не приемем думите, изречени от прочутия швейцарски архитект Ле Корбусиер, който казва: “Комплексът е изграден с изключителна мисъл и прецизност, всичко под една светлина е поставено на точно определеното му място”.
Наистина в тези постройки градината и пейзажът са успели да се влеят в интериора. В плана човешкият обем е бил модула за конструкция. Изключителната симетрия и олекотени форми, водата, небето и гледката са имани в предвид от архитектите. Всички тези неща са стремеж и на съвременната архитектура.
При мюсюлманите Испания достигнала най-голям разцвет. Единствено поради гоненията на последователите на Исляма и унищожването на всичко, създадено от тях, страната се оказала в състояние на упадък. Днес, както никога е очевидно колко важна е била ролята на мюсюлманите в Испания, в страната, в която те пренесли велика цивилизация, на основата на която се развила по-късно европейската култура и наука.
Източник: Списание "СЕЛЯМ"
4
ДРУГИ / “Мислещият човек си взима поука от всичко”
« -: 13 март 2021, 17:22:31 »
“Мислещият човек си взима поука от всичко”
Източник: http://www.oirk.org/Details.asp?section=izkustvo&ID=28
(Суфиян Ат-Таури)
Ислямското изкуство е преди всичко изкуство, което провокира размисли и което има за цел да изрази ”срещата с Божественото”. Често учените са се опитвали да обяснят ислямското изкуство, като го основават на някои предишни изкуства - византийското, сосанидско, коптско и др. Но все пак в тези мнения се взима под внимание характерното и уникалното единство на ислямското изкуство, т. е. печатът, който Ислямът е сложил върху всички заети елементи. За да разберем същността на ислямското изкуство е нужно първо да осъзнаем различните възгледи за изкуството въобще. От гледна точка на европейците, критерият за естеството на изкуството лежи в неговата възможност да пресъздаде природата и да обрисува човека. Напротив, от ислямска гледна точка обхватът на изкуството не се състои в пресъздаването на природата (човешкото изкуство никога не може да се приравни с Божието изкуство), а във формирането на човешкото естество. Изкуството трябва да предостави на човека всички неща, с които той естествено е свързан - къща, фонтан, чаша, дрехи, килими – със своето съвършенство, което притежават според тяхната природа. Ислямското изкуство не добавя нищо странно към нещата, които описва, а просто разкрива техните присъщи свойства. В традиционното изкуство красотата и прагматизмът вървят ръка за ръка. Те са два неразделни аспекти на съвършенството, както се счита от Сунната на Пратеника (С.А.С.):
”Господ е създал всички неща в съвършен облик”. Това е свързано с идеята за ихсана, която е разкрита в хадиса за Джибраил, където религията е оприличена на сграда с три основи: Ислям (отдаване на божията воля), иман (вяра) и ихсан. Ихсанът може да се преведе като добродетел и включва в себе си възгледите за красотата и съвършенството. То всъщност означава вътрешна красота, красота на душата и сърцето, която е необходимо да има винаги външни проявления като всяка човешка дейност се превръща в изкуство, а всяко изкуство - в споменаване на Господ. Ако разглеждаме вътрешната и външната красота, ние осъзнаваме, че последната е следствие от първата. Вземайки предвид, че човешките дейности са включени в Исляма, те се превръщат във фактор, насърчаващ красотата, която всъщност моделира тези дейности, защото тя представлява красотата на самия Ислям. Това е валидно за изящните изкуства, понеже тяхната роля е да разкриват скритите качества на нещата. Ислямското изкуство придобива своята красота не от етническия гений, а от самия Ислям. И както ислямската наука има своите корени в Корана и хадисите, така и типичните форми на ислямското изкуство са в Исляма. Важен урок, на който ислямското изкуство ни учи, е образованието на представата, че произведенията на изкуството от по-ранните векове трябва да се изучават като исторически явления, които принадлежат на миналото и са малко свързани с бъдещето. Противно на това реалистично гледище, мюсюлманите смятат, че великите джамии в Каруан, Кордоба, Кайро, Дамаск и др. са свързани колкото и с миналото, така и настоящето до степен, че може да се прозре мисленето на онези, които са ги създали и следователно това, което е валидно за всички времена в изкуството на нашите духовни прадеди, са корените на самия Ислям.
Известни примери на ислямската архитектура
По време на ислямската цивилизация през 10 век изследването на формата и симетрията процъфтявали. За период около четиристотин години е имало подем на усилена съзидателност. Това довежда до възникването на голям брой геометрични форми и два от най-величествените монумента на симетрията, които са били създавани, а именно Насридския палат (Алхамбра) в Гранада (Испания) и Тадж Махал в Агра (Индия).
Алхмбра е укрепен град и крепост Гранада (Испания). Той е просторен по време на последната ислямска династия на Иберийския полуостров - Нашридската династия. Палатът, пищно украсен с камък и дърворезба, и форми от печена глина върху повечето от таваните, стените и подовете. Ислямското изкуство не пресъздава животински същества, а предимно използва геометрични форми, в частност симетричната. Що се отнася до Тадж Махал, западните историци отбелязват, че неговата архитектурна красота никога не е била оспорвана. Сградата е най-красивият паметник, построен от Могулите - мюсюлмански владетели на Индия. Издигнат е от мюсюлманският император Шах Джахан (умрял 1660 г.) в памет на неговата възлюбена кралица Мумтаз Махал. Тадж Махал, означаващ кралския палат е мавзолей, в чиято долна част се намира гроба на Мумтаз Махал. Неговата поразителна архитектурна красота се разпростира далеч от неговото описание, особено по време на изгрева и залеза на слънцето. Тадж изглежда така, сякаш свети със светлината на пълната луна. Това е ”елегия в мрамор” или както някои го определят – израз на мечтите.
Превод от английски език
Източник: http://www.oirk.org/Details.asp?section=izkustvo&ID=28
(Суфиян Ат-Таури)
Ислямското изкуство е преди всичко изкуство, което провокира размисли и което има за цел да изрази ”срещата с Божественото”. Често учените са се опитвали да обяснят ислямското изкуство, като го основават на някои предишни изкуства - византийското, сосанидско, коптско и др. Но все пак в тези мнения се взима под внимание характерното и уникалното единство на ислямското изкуство, т. е. печатът, който Ислямът е сложил върху всички заети елементи. За да разберем същността на ислямското изкуство е нужно първо да осъзнаем различните възгледи за изкуството въобще. От гледна точка на европейците, критерият за естеството на изкуството лежи в неговата възможност да пресъздаде природата и да обрисува човека. Напротив, от ислямска гледна точка обхватът на изкуството не се състои в пресъздаването на природата (човешкото изкуство никога не може да се приравни с Божието изкуство), а във формирането на човешкото естество. Изкуството трябва да предостави на човека всички неща, с които той естествено е свързан - къща, фонтан, чаша, дрехи, килими – със своето съвършенство, което притежават според тяхната природа. Ислямското изкуство не добавя нищо странно към нещата, които описва, а просто разкрива техните присъщи свойства. В традиционното изкуство красотата и прагматизмът вървят ръка за ръка. Те са два неразделни аспекти на съвършенството, както се счита от Сунната на Пратеника (С.А.С.):
”Господ е създал всички неща в съвършен облик”. Това е свързано с идеята за ихсана, която е разкрита в хадиса за Джибраил, където религията е оприличена на сграда с три основи: Ислям (отдаване на божията воля), иман (вяра) и ихсан. Ихсанът може да се преведе като добродетел и включва в себе си възгледите за красотата и съвършенството. То всъщност означава вътрешна красота, красота на душата и сърцето, която е необходимо да има винаги външни проявления като всяка човешка дейност се превръща в изкуство, а всяко изкуство - в споменаване на Господ. Ако разглеждаме вътрешната и външната красота, ние осъзнаваме, че последната е следствие от първата. Вземайки предвид, че човешките дейности са включени в Исляма, те се превръщат във фактор, насърчаващ красотата, която всъщност моделира тези дейности, защото тя представлява красотата на самия Ислям. Това е валидно за изящните изкуства, понеже тяхната роля е да разкриват скритите качества на нещата. Ислямското изкуство придобива своята красота не от етническия гений, а от самия Ислям. И както ислямската наука има своите корени в Корана и хадисите, така и типичните форми на ислямското изкуство са в Исляма. Важен урок, на който ислямското изкуство ни учи, е образованието на представата, че произведенията на изкуството от по-ранните векове трябва да се изучават като исторически явления, които принадлежат на миналото и са малко свързани с бъдещето. Противно на това реалистично гледище, мюсюлманите смятат, че великите джамии в Каруан, Кордоба, Кайро, Дамаск и др. са свързани колкото и с миналото, така и настоящето до степен, че може да се прозре мисленето на онези, които са ги създали и следователно това, което е валидно за всички времена в изкуството на нашите духовни прадеди, са корените на самия Ислям.
Известни примери на ислямската архитектура
По време на ислямската цивилизация през 10 век изследването на формата и симетрията процъфтявали. За период около четиристотин години е имало подем на усилена съзидателност. Това довежда до възникването на голям брой геометрични форми и два от най-величествените монумента на симетрията, които са били създавани, а именно Насридския палат (Алхамбра) в Гранада (Испания) и Тадж Махал в Агра (Индия).
Алхмбра е укрепен град и крепост Гранада (Испания). Той е просторен по време на последната ислямска династия на Иберийския полуостров - Нашридската династия. Палатът, пищно украсен с камък и дърворезба, и форми от печена глина върху повечето от таваните, стените и подовете. Ислямското изкуство не пресъздава животински същества, а предимно използва геометрични форми, в частност симетричната. Що се отнася до Тадж Махал, западните историци отбелязват, че неговата архитектурна красота никога не е била оспорвана. Сградата е най-красивият паметник, построен от Могулите - мюсюлмански владетели на Индия. Издигнат е от мюсюлманският император Шах Джахан (умрял 1660 г.) в памет на неговата възлюбена кралица Мумтаз Махал. Тадж Махал, означаващ кралския палат е мавзолей, в чиято долна част се намира гроба на Мумтаз Махал. Неговата поразителна архитектурна красота се разпростира далеч от неговото описание, особено по време на изгрева и залеза на слънцето. Тадж изглежда така, сякаш свети със светлината на пълната луна. Това е ”елегия в мрамор” или както някои го определят – израз на мечтите.
Превод от английски език
5
СУННА - ХАДИС / Re: Dostoveren li e sledniqt hadis....
« -: 13 март 2021, 17:17:53 »
Бисмилляхиррахманиррахим. Есселяму алейкум!
Текстът на хадиса е следният:
От Ебу Хурейра (р.а) каза: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: "Няма намаз за съседа на месджида (джамията), освен в месджида."
------
Хадисът е предаден от Даракутни (1/ 161) Хаким в Мустедрак (898) Бейхаки в Сунен`ул Кубра (3/57) Ибн Еби Шейбе в Мусаннеф (3469) Абдурраззак в Мусаннеф (1915)
Ибн Хаджер, р.а, е казал: “Въпреки, че е доста разпространен, няма достоверна верига”
А Ибнул-Кайим, рахимехуллах го споменава като слово на Али (р.а), с което потвърждава иджмата на сподвижниците относно задължителното отслужване на молитвата колективно. Но в тази връзка има други хадиси като хадиса на Ибн Аббас, р.а. в, който се казва: “Онзи който чуе призива /за молитва/ и без да съществува уважителна причина не се отзове, той няма молитва.”(Ибн Мадже и Тирмизи)
И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
Текстът на хадиса е следният:
От Ебу Хурейра (р.а) каза: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: "Няма намаз за съседа на месджида (джамията), освен в месджида."
------
Хадисът е предаден от Даракутни (1/ 161) Хаким в Мустедрак (898) Бейхаки в Сунен`ул Кубра (3/57) Ибн Еби Шейбе в Мусаннеф (3469) Абдурраззак в Мусаннеф (1915)
Ибн Хаджер, р.а, е казал: “Въпреки, че е доста разпространен, няма достоверна верига”
А Ибнул-Кайим, рахимехуллах го споменава като слово на Али (р.а), с което потвърждава иджмата на сподвижниците относно задължителното отслужване на молитвата колективно. Но в тази връзка има други хадиси като хадиса на Ибн Аббас, р.а. в, който се казва: “Онзи който чуе призива /за молитва/ и без да съществува уважителна причина не се отзове, той няма молитва.”(Ибн Мадже и Тирмизи)
И все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
6
ФЪКЪХ / Re: ikindi namaz sunnet
« -: 13 март 2021, 17:07:54 »
Селямун алейкум!
Извинявайте за закъснението с отговора!
Братът Юсуф е казал:
Нещо, което е стандартно сред мюсюлманите в българия (а и на други места по света) не означава, че сто процента е правилно.
По времето на пророка (с.а.с) суннетите на намаза са се кланяли по два, по два рек`ата, което означава, че такава практика не е съществувала.(1) Дори и да има такива предания, те със сигурност са слаби, защото самият суннет на икиндията (аср) се оспорва сред учените (дали пратеника на Аллах (с.а.с) го е кланял или не). В предание предадено от Бухари и Муслим се разказва, че ибн Омар (р.а.) е казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: "Който кланя през денонощието дванадесет рек`ата (сунна), за него ще бъде построена къща в Рая", а в преданието на Несай и Тирмизи се допълва: "Два рек`ата преди фарда на Феджр (сутринната молитва), четири преди фарда на Зухр (обядната молитва), дав рек`ата след Зухр, два рек`ата след Магриб (вечерната молитва) и два рек`ата след нощната молитва (Иша)." (3) А в преданието на Несаий се казва: "Два рек`ата преди Аср" - вместо "два рек`ата след Иша." Тук не се споменава за четири рек`ата преди аср. Има и други предания по този въпрос, които са предадени от Ебу Давуд и Тирмизи, но самите тези предания са слаби. Казваме; преданията са слаби, което не означава, че този суннет се отхвърля!! (Тук споменаваме само мненията на различни учени по този въпрос).
Ето и преданията: От Ибн Омар (р.а.) се разказва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) казал: “Аллах да се смили над този, който кланя четири рек`ата преди Аср.” (3)
А в другото предание се казва: “Пророкът на Аллах (с.а.с) кланяше четири рек`ата преди Аср, като даваше селям след всеки два рек`ата....” (т.е. кланяше два по два рек`ата).(4)
Суннетът преди намазът Аср (икиндия) според повечето учени е “суннет`ул гайри муеккад” (т.е. суннет с второстепенно значение - или суннет, който в повечето случай е бил изоставян от Пратеника на Аллах (с.а.с). Има и други от учените, които казват, че е мустехаб(т.е. одобрено).
А това, че трябва да се учи "аллахумме салли и барик" след двата реката на този суннет е споменато в някои от книгите на ханефииският мезхеб (школа), като се допълва, че това действие е мустехаб според тях (т.е. учените от тази школа).(5)
След всичко това разбираме, че (специално за суннетите преди аср) няма определена форма как трябва да се кланят и колко рек`ата трябва да бъдат. По добре е да се кланят по два по, два рек`ата както е споменато в хадисите (т.е. след първите два рек`ата да се дава селям, след което да се кланят още два рек`ата отделно).(6)
Виж:
1-Задул Меад (1/73-74)
2-Бухари и Муслим
3-Тирмизи, Ебу Давуд, Ахмед.
4- Тирмизи, Несаий, Ибн Мадже.
5- Фъкх`ус Сунна (1/132)
6-Фетеуа`и Хиндийе (1/154).
Това е и все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
Извинявайте за закъснението с отговора!
Братът Юсуф е казал:
Да разбира се. Това си е стандартно.
Нещо, което е стандартно сред мюсюлманите в българия (а и на други места по света) не означава, че сто процента е правилно.
По времето на пророка (с.а.с) суннетите на намаза са се кланяли по два, по два рек`ата, което означава, че такава практика не е съществувала.(1) Дори и да има такива предания, те със сигурност са слаби, защото самият суннет на икиндията (аср) се оспорва сред учените (дали пратеника на Аллах (с.а.с) го е кланял или не). В предание предадено от Бухари и Муслим се разказва, че ибн Омар (р.а.) е казал: Пратеника на Аллах (с.а.с) каза: "Който кланя през денонощието дванадесет рек`ата (сунна), за него ще бъде построена къща в Рая", а в преданието на Несай и Тирмизи се допълва: "Два рек`ата преди фарда на Феджр (сутринната молитва), четири преди фарда на Зухр (обядната молитва), дав рек`ата след Зухр, два рек`ата след Магриб (вечерната молитва) и два рек`ата след нощната молитва (Иша)." (3) А в преданието на Несаий се казва: "Два рек`ата преди Аср" - вместо "два рек`ата след Иша." Тук не се споменава за четири рек`ата преди аср. Има и други предания по този въпрос, които са предадени от Ебу Давуд и Тирмизи, но самите тези предания са слаби. Казваме; преданията са слаби, което не означава, че този суннет се отхвърля!! (Тук споменаваме само мненията на различни учени по този въпрос).
Ето и преданията: От Ибн Омар (р.а.) се разказва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) казал: “Аллах да се смили над този, който кланя четири рек`ата преди Аср.” (3)
А в другото предание се казва: “Пророкът на Аллах (с.а.с) кланяше четири рек`ата преди Аср, като даваше селям след всеки два рек`ата....” (т.е. кланяше два по два рек`ата).(4)
Суннетът преди намазът Аср (икиндия) според повечето учени е “суннет`ул гайри муеккад” (т.е. суннет с второстепенно значение - или суннет, който в повечето случай е бил изоставян от Пратеника на Аллах (с.а.с). Има и други от учените, които казват, че е мустехаб(т.е. одобрено).
А това, че трябва да се учи "аллахумме салли и барик" след двата реката на този суннет е споменато в някои от книгите на ханефииският мезхеб (школа), като се допълва, че това действие е мустехаб според тях (т.е. учените от тази школа).(5)
След всичко това разбираме, че (специално за суннетите преди аср) няма определена форма как трябва да се кланят и колко рек`ата трябва да бъдат. По добре е да се кланят по два по, два рек`ата както е споменато в хадисите (т.е. след първите два рек`ата да се дава селям, след което да се кланят още два рек`ата отделно).(6)
Виж:
1-Задул Меад (1/73-74)
2-Бухари и Муслим
3-Тирмизи, Ебу Давуд, Ахмед.
4- Тирмизи, Несаий, Ибн Мадже.
5- Фъкх`ус Сунна (1/132)
6-Фетеуа`и Хиндийе (1/154).
Това е и все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
7
КОРАН / ОТГОВОР ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ КОРАНА
« -: 12 март 2021, 23:32:43 »
ОТГОВОР ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОТРИЧАТ КОРАНА
И НЕ ГО ПРИЕМАТ ЗА ОТКРОВЕНИЕ ОТ АЛЛАХ ...
Много невежи хора от стари времена, а и днес, оспорват текста на Свещения Коран като казват, че не бил откровение и слово на Аллах, а бил слово, съчинено и подредено от Мухаммед (с.а.с).
Ще се постараем да докажем с няколко примера, че това са само клевети, които никога не ще прикрият светлината на Свещения Коран, с която озарява и топли сърцата на милиони хора, жадуващи да видят ликът на своят Господ.....
В една стара поговорка се казва: “Който хвърля кал, за да опетни слънцето, ще опетни себе си, защото калта ще се върне върху него”
Казват, че Корана бил слово на Мухаммед, което той измислил и написал, и отричат той да е писание от писанията на Аллах....
Отговор:
Ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с) за какво той трябваше да го преписва на друг? Нямаше ли да е по-добре за него, да признае, че Корана е негово собствено слово. Което признание щеше да му стигне, да се прочуе измежду арабите, а и останалите народи.
И щом като Мухаммед е съчинил Корана (както казва те), защо тогава нито един от тях не се заеме да съчини един Коран, като Корана, с който дойде на Мухаммед?!
Има още нещо, което повечето от отричащите Корана не споменават, или по точно избягват да споменат, а именно това е; стилната разликата между Корана и хадисите. Ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с), как може да обяснят тази огромната разликата между Него и хадисите на Пророка (с.а.с)? Като тя се вижда и усеща дори и от тези, които четат Корана и хадисите без да знаят арабският език!?
Всеки, който е чел ислямска история и житието на Пророка (с.а.с) ще забележи, че той (с.а.с) доста пъти попадал в трудни положения, но никога не използвал Корана като средство да се измъкне от тези трудности. Нека да споменем няколко примера, за да разберем за какво става въпрос:
Всички знаем за случката "Ифк" когато двуличниците хвърлили нападки върху Айша (р.а.), най-любимата жена на Мухаммед (с.а.с). Като казали, че тя прелюбодействала по време на един от походите когато била с Пророка (с.а.с). Когато чул за тези нападки, Пратеника на Аллах (с.а.с) не направил нищо друго, само я повикал и казал: "Чух за теб така и така, ако си невинна без съмнение Аллах (с.т) ще удостовери това (че си невинна). А ако наистина си извършила този грях, тогава търси прошка от Него (с.т)."*[1] Тази случка се носила измежду хората от уста в уста с дни наред, но Пратеника на Аллах (с.а.с) не казвал нищо. Това продължило така чак докато Аллах (с.т) низпослал знамение, с което се доказало невинността на Айша (р.а).
И сега;
Смятате ли, че ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с) той би чакал толкова дълго време, за да докаже невинността на най-любимата си жена?! Каква била пречката пред Пророка (с.а.с) та веднага не измислил едно знамение, с което да приключи всичко до там?! Разбира се нямало никаква пречка за това, истината е там, че Словото (т.е. Корана), не е негова измислица, а е слово на Всесилният и Всемогъщ Аллах (с.т), Който казва: " И ако той Ни приписваше (т.е Мухаммед излъжеше с) някакви слова, щяхме да го сграбчим с Десницата, после да му прережем аортата. И никой сред вас не ще Ни възпре от това."*[2]
След всичко това, как могат да твърдят, че Корана е творчество на Мухаммед (с.а.с). Може ли човек да заплашва себе си в книгата, която той самият е написал или съставил? Защо трябваше да чака дни наред и да бъде унизяван от двуличниците за знамение, което можел да съчини веднага? Всеки разумен човек ще види истината, ако наистина я търси. Но тези, които я отричат винаги ще останат слепи за нея...
Преди походът Тебук група от двуличниците дошли и с разни извинения поискали разрешение от Пророка (с.а.с) да останат в Медина. Те не искали да участват в битка заедно с него срещу двуличници като тях. Въпреки, че усещал намерението им Пратеника на Аллах не ги възпрял и им разрешил да останат в Медина. Веднага след това било низпослано знамение, с което Аллах (с.т) леко укорявал Мухаммед (с.а.с) за тази постъпка като казвал: "Аллах да те извини [о, Мухаммад]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?"*[3]
И сега; Ако Коранът беше слово на Мухаммед (с.а.с) би ли укорил себе си в него? Някои от отричащите Корана смятат, че Мухаммед (с.а.с) след като разрешил на двуличниците да останат в Медина съжалил за това, което е сторил и с това знамение показал колко е разкаян! Ние пък казваме, че ако Мухаммед (с.а.с) наистина беше такъв (какъвто те го виждат), той не би се укорил по този начин пред хиляди души, а би се покаял на тъмно и далеч от всички погледи, както правят техните царе и главатари! Но истината е там, че той (с.а.с) няма право да скрие нищо от това, което Аллах (с.т) е низпослал и му е заповядал, да разкаже и поясни на хората....
Също така в битката Бедр когато Пророкът (с.а.с) приел да замени пленниците от племето Курайш с фид`йе – откуп, който трябвало да се заплати на мюсюлманите за всеки един от тях. Аллах (с.т) низпослал знамение, с което предупредил Мухаммед (с.а.с) по следният начин: "Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил,..."*[4] В тази случка още веднъж виждаме, че ако Коранът беше слово на Мухаммед (с.а.с) той не би се укорил в него, поради решението, което преди малко е решил.....
Това е и все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
---------------
[1] * Част от хадис предаден от Бухари и Муслим.
[2] * Коран (69/ 44 -47)
[3] * Коран (9/ 43)
[4] * Коран (8/ 67-68)
Превод: Д.Хатип
И НЕ ГО ПРИЕМАТ ЗА ОТКРОВЕНИЕ ОТ АЛЛАХ ...
Много невежи хора от стари времена, а и днес, оспорват текста на Свещения Коран като казват, че не бил откровение и слово на Аллах, а бил слово, съчинено и подредено от Мухаммед (с.а.с).
Ще се постараем да докажем с няколко примера, че това са само клевети, които никога не ще прикрият светлината на Свещения Коран, с която озарява и топли сърцата на милиони хора, жадуващи да видят ликът на своят Господ.....
В една стара поговорка се казва: “Който хвърля кал, за да опетни слънцето, ще опетни себе си, защото калта ще се върне върху него”
Казват, че Корана бил слово на Мухаммед, което той измислил и написал, и отричат той да е писание от писанията на Аллах....
Отговор:
Ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с) за какво той трябваше да го преписва на друг? Нямаше ли да е по-добре за него, да признае, че Корана е негово собствено слово. Което признание щеше да му стигне, да се прочуе измежду арабите, а и останалите народи.
И щом като Мухаммед е съчинил Корана (както казва те), защо тогава нито един от тях не се заеме да съчини един Коран, като Корана, с който дойде на Мухаммед?!
Има още нещо, което повечето от отричащите Корана не споменават, или по точно избягват да споменат, а именно това е; стилната разликата между Корана и хадисите. Ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с), как може да обяснят тази огромната разликата между Него и хадисите на Пророка (с.а.с)? Като тя се вижда и усеща дори и от тези, които четат Корана и хадисите без да знаят арабският език!?
Всеки, който е чел ислямска история и житието на Пророка (с.а.с) ще забележи, че той (с.а.с) доста пъти попадал в трудни положения, но никога не използвал Корана като средство да се измъкне от тези трудности. Нека да споменем няколко примера, за да разберем за какво става въпрос:
Всички знаем за случката "Ифк" когато двуличниците хвърлили нападки върху Айша (р.а.), най-любимата жена на Мухаммед (с.а.с). Като казали, че тя прелюбодействала по време на един от походите когато била с Пророка (с.а.с). Когато чул за тези нападки, Пратеника на Аллах (с.а.с) не направил нищо друго, само я повикал и казал: "Чух за теб така и така, ако си невинна без съмнение Аллах (с.т) ще удостовери това (че си невинна). А ако наистина си извършила този грях, тогава търси прошка от Него (с.т)."*[1] Тази случка се носила измежду хората от уста в уста с дни наред, но Пратеника на Аллах (с.а.с) не казвал нищо. Това продължило така чак докато Аллах (с.т) низпослал знамение, с което се доказало невинността на Айша (р.а).
И сега;
Смятате ли, че ако Корана беше слово на Мухаммед (с.а.с) той би чакал толкова дълго време, за да докаже невинността на най-любимата си жена?! Каква била пречката пред Пророка (с.а.с) та веднага не измислил едно знамение, с което да приключи всичко до там?! Разбира се нямало никаква пречка за това, истината е там, че Словото (т.е. Корана), не е негова измислица, а е слово на Всесилният и Всемогъщ Аллах (с.т), Който казва: " И ако той Ни приписваше (т.е Мухаммед излъжеше с) някакви слова, щяхме да го сграбчим с Десницата, после да му прережем аортата. И никой сред вас не ще Ни възпре от това."*[2]
След всичко това, как могат да твърдят, че Корана е творчество на Мухаммед (с.а.с). Може ли човек да заплашва себе си в книгата, която той самият е написал или съставил? Защо трябваше да чака дни наред и да бъде унизяван от двуличниците за знамение, което можел да съчини веднага? Всеки разумен човек ще види истината, ако наистина я търси. Но тези, които я отричат винаги ще останат слепи за нея...
Преди походът Тебук група от двуличниците дошли и с разни извинения поискали разрешение от Пророка (с.а.с) да останат в Медина. Те не искали да участват в битка заедно с него срещу двуличници като тях. Въпреки, че усещал намерението им Пратеника на Аллах не ги възпрял и им разрешил да останат в Медина. Веднага след това било низпослано знамение, с което Аллах (с.т) леко укорявал Мухаммед (с.а.с) за тази постъпка като казвал: "Аллах да те извини [о, Мухаммад]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?"*[3]
И сега; Ако Коранът беше слово на Мухаммед (с.а.с) би ли укорил себе си в него? Някои от отричащите Корана смятат, че Мухаммед (с.а.с) след като разрешил на двуличниците да останат в Медина съжалил за това, което е сторил и с това знамение показал колко е разкаян! Ние пък казваме, че ако Мухаммед (с.а.с) наистина беше такъв (какъвто те го виждат), той не би се укорил по този начин пред хиляди души, а би се покаял на тъмно и далеч от всички погледи, както правят техните царе и главатари! Но истината е там, че той (с.а.с) няма право да скрие нищо от това, което Аллах (с.т) е низпослал и му е заповядал, да разкаже и поясни на хората....
Също така в битката Бедр когато Пророкът (с.а.с) приел да замени пленниците от племето Курайш с фид`йе – откуп, който трябвало да се заплати на мюсюлманите за всеки един от тях. Аллах (с.т) низпослал знамение, с което предупредил Мухаммед (с.а.с) по следният начин: "Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил,..."*[4] В тази случка още веднъж виждаме, че ако Коранът беше слово на Мухаммед (с.а.с) той не би се укорил в него, поради решението, което преди малко е решил.....
Това е и все пак Аллах (с.т) знае най-добре!
---------------
[1] * Част от хадис предаден от Бухари и Муслим.
[2] * Коран (69/ 44 -47)
[3] * Коран (9/ 43)
[4] * Коран (8/ 67-68)
Превод: Д.Хатип
8
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / Разказ - Абдуллах Вахид ибн Зейд
« -: 12 март 2021, 23:20:52 »
РАЗКАЗЪТ НА АБДУЛЛАХ
ВАХИД ИБН ЗЕИД
Пътувах с кораб за Басра. Един ден излезе страшна морска буря, и вятърът започна да тласка на ляво на дясно останалия без контрол кораб към далечни и незнайни води.
Бурята продължи дни на ред, а когато престана, ние се озовахме близо до малък и красив остров. Всички бяхме доста уморени за това, капитана нареди да разтоварим това, което ни е нужно и отпочинем за няколко дни на острова.
След като слязохме на сушата всеки от нас започна да търси удобно място за отпочивка. Отделих се от групата и реших да се поразходя. Тръгнах по крайбрежието на острова, и не след дълго се озовах пред малка обградена с плет колиба. Приближих се любопитно и предпазливо! Пред колибата видях човек, който правеше разни движения и говореше на висок глас. Да , той говореше на чист арабски език! Молеше се на идола пред него, който сам беше изработил от дънера на отрязано дърво.
Събрах сили и се приближих съвсем близко до него и казах:
- "Селям! Мир за теб". Но човекът се направи, че не ме чува и продължи с молитвата си. Попитах го:
- "Кой си ти страннико, и какво правиш тук?" Човекът ме погледна и одигравателно отговори:
- "Аз съм си аз! Ти кой си, и какво правиш тук?" Казах:
- "Аз съм Абдуллах от Басра"…...и го попитах:
- "Кажи ми страннико, защо се молиш на този идол, който не е способен да направи нищо за теб, а дори и за себе си?!" А той ми каза:
- "Това е духат на мойте прадеди, духът, който ме пази и ме дарява с прехрана и препитание....." Казах:
- "Субханеллах! Аллах е този, Който те пази и те дарява с препитание." Човекът ме погледна и попита учудено:
- "Че кой е този Аллах и каква е Неговата сила?" Казах:
- "Господа и Сътворителят на световете, Всемогъщия, Милосърдния".
- "Покажи ми го, да го видя." Каза той. А аз му отвърнах:
بسم الله الرحمن الرحيم
- لاَّ تُدْرِكُهُ الأَبْصَارُ وَهُوَ يُدْرِكُ الأَبْصَارَ وَهُوَ اللَّطِيفُ الْخَبِيرُ -
- "Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите.." (Енам-103) Човекът искренно каза:
- " Господ Създател, Всемогъщ и Милостив - Научи ме тогава как да Му се моля!!" Отвърнах:
- "Става, но ела с мен, там в Басра ще те науча."
- "Идвам!" Каза той, а аз го помолих да приготви багажът си... След няколко дни потеглихме за Басра, а с нас, нашият нов брат мюсюлманин, който нарекохма Хасан.
Когато пристигнахме здрави и живи в Басра, аз и приятелите ми решихме да съберем подаръци за нашия нов брат, с които (подаръци) да му помогнем, да се останови тук в Басра.
Подаръците бяха събрани, и аз му ги поднесох, като му казах:
- "Заповядай браткo! Приеми това от нас". Хасан ме погледна и учудено попита:
- "Какво е това приятулю мой!?"
- "Помощ от братята мюсюлмани. Сметнахме, че ще имаш нужда от тези неща!" Казах аз. А той ме погледна с насълзени очи и каза:
- "Благодаря ви много, братя мой! Но как да имам нужда от всички тези подаръци?! Tа вие знаете, бях в заблуда, и се молех на друг освен на Него, а Той Всемилостивият ме хранеше и поеше. Днес когато се моля само на Него! Смятате ли, че ще ме изостави!?"
Колко право е словото на Аллах, в което казва:
بسم الله الرحمن الرحيم
- وَمَا مِن دَآبَّةٍ فِي الأَرْضِ وَلاَ طَائِرٍ يَطِيرُ بِجَنَاحَيْهِ إِلاَّ أُمَمٌ أَمْثَالُكُم مَّا فَرَّطْنَا فِي الكِتَابِ مِن شَيْءٍ .....-
"И няма по земята твар , препитанието на която да не е от Аллах .Той знае нейното обиталище и хранилище . Всичко е в ясна книга...." (Худ-6)
Хвала на Аллах Господа на световете!
(от Kъсас Ат-Тааибин - Мухаммед Абдух)
ВАХИД ИБН ЗЕИД
Пътувах с кораб за Басра. Един ден излезе страшна морска буря, и вятърът започна да тласка на ляво на дясно останалия без контрол кораб към далечни и незнайни води.
Бурята продължи дни на ред, а когато престана, ние се озовахме близо до малък и красив остров. Всички бяхме доста уморени за това, капитана нареди да разтоварим това, което ни е нужно и отпочинем за няколко дни на острова.
След като слязохме на сушата всеки от нас започна да търси удобно място за отпочивка. Отделих се от групата и реших да се поразходя. Тръгнах по крайбрежието на острова, и не след дълго се озовах пред малка обградена с плет колиба. Приближих се любопитно и предпазливо! Пред колибата видях човек, който правеше разни движения и говореше на висок глас. Да , той говореше на чист арабски език! Молеше се на идола пред него, който сам беше изработил от дънера на отрязано дърво.
Събрах сили и се приближих съвсем близко до него и казах:
- "Селям! Мир за теб". Но човекът се направи, че не ме чува и продължи с молитвата си. Попитах го:
- "Кой си ти страннико, и какво правиш тук?" Човекът ме погледна и одигравателно отговори:
- "Аз съм си аз! Ти кой си, и какво правиш тук?" Казах:
- "Аз съм Абдуллах от Басра"…...и го попитах:
- "Кажи ми страннико, защо се молиш на този идол, който не е способен да направи нищо за теб, а дори и за себе си?!" А той ми каза:
- "Това е духат на мойте прадеди, духът, който ме пази и ме дарява с прехрана и препитание....." Казах:
- "Субханеллах! Аллах е този, Който те пази и те дарява с препитание." Човекът ме погледна и попита учудено:
- "Че кой е този Аллах и каква е Неговата сила?" Казах:
- "Господа и Сътворителят на световете, Всемогъщия, Милосърдния".
- "Покажи ми го, да го видя." Каза той. А аз му отвърнах:
بسم الله الرحمن الرحيم
- لاَّ تُدْرِكُهُ الأَبْصَارُ وَهُوَ يُدْرِكُ الأَبْصَارَ وَهُوَ اللَّطِيفُ الْخَبِيرُ -
- "Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите.." (Енам-103) Човекът искренно каза:
- " Господ Създател, Всемогъщ и Милостив - Научи ме тогава как да Му се моля!!" Отвърнах:
- "Става, но ела с мен, там в Басра ще те науча."
- "Идвам!" Каза той, а аз го помолих да приготви багажът си... След няколко дни потеглихме за Басра, а с нас, нашият нов брат мюсюлманин, който нарекохма Хасан.
Когато пристигнахме здрави и живи в Басра, аз и приятелите ми решихме да съберем подаръци за нашия нов брат, с които (подаръци) да му помогнем, да се останови тук в Басра.
Подаръците бяха събрани, и аз му ги поднесох, като му казах:
- "Заповядай браткo! Приеми това от нас". Хасан ме погледна и учудено попита:
- "Какво е това приятулю мой!?"
- "Помощ от братята мюсюлмани. Сметнахме, че ще имаш нужда от тези неща!" Казах аз. А той ме погледна с насълзени очи и каза:
- "Благодаря ви много, братя мой! Но как да имам нужда от всички тези подаръци?! Tа вие знаете, бях в заблуда, и се молех на друг освен на Него, а Той Всемилостивият ме хранеше и поеше. Днес когато се моля само на Него! Смятате ли, че ще ме изостави!?"
Колко право е словото на Аллах, в което казва:
بسم الله الرحمن الرحيم
- وَمَا مِن دَآبَّةٍ فِي الأَرْضِ وَلاَ طَائِرٍ يَطِيرُ بِجَنَاحَيْهِ إِلاَّ أُمَمٌ أَمْثَالُكُم مَّا فَرَّطْنَا فِي الكِتَابِ مِن شَيْءٍ .....-
"И няма по земята твар , препитанието на която да не е от Аллах .Той знае нейното обиталище и хранилище . Всичко е в ясна книга...." (Худ-6)
Хвала на Аллах Господа на световете!
(от Kъсас Ат-Тааибин - Мухаммед Абдух)
9
СИРА - ИСЛЯМСКА ИСТОРИЯ / Re:Шейх Ибн Таиймия (р.а.)
« -: 10 април 2012, 22:22:45 »
Да, има! Такива като нас, които говорят без да знаят!!!
10
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / КАК ДА СЕ ОПОЗНАВА ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТОВЕТЕ – 3 (ДУАТА)
« -: 23 декември 2011, 01:51:15 »
Аллах (с.т) казва:
„Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!” (Джин/18)
Ако в джамиите приканваме хората към неща, които не са заповядани от Аллах, то значи, че Го оприличаваме с нещо. Едни от големите грехове са: какъвто и да е ибадет да се прави за друг, освен Аллах, като например (поставяйки го съдружник на Аллах)да се иска помощ от някой умрял или някой добър човек, да се сртрахуваме или да очакваме някаква полза от тях, да се страхуваме от умрял или владетел, вярвайки, че ще променят съдбата ни. Тези неща водят до безверие (кюфр), което извежда човекът от исляма.
Аллах (с.т) казва: А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат. (Му`минун/117)
Сего да видим в Корана доказателствата за ибадетите, които споменахме преди малко. В следващото знамение Аллах (с.т) ни обеснява, че молитвата към Аллах (т.е. дуата и искането) е ибадет.
„И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!” (Му`мин – Гафир/60).
А пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Молитвата е главата (или мозъка) на ибадета.” А в друго предание: „Молитвата е ибадет – служене.” (Тирмизи, Ебу Давуд, Ибн Мадже)
Аллах (с.т) заповядва на своите раби да Му правят дуа и когато изпълнят тази (Негова) заповед им обеща, че ще им приеме дуата. Ето това показва, че молитвата е служене и ибадет, който се прави само на Него (с.т). Освен това, дуата е един от най-важните ибадети. Следващият хадис показва, че Аллах е доволен от тези, които правят дуа на Него Всемогъщия…
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Който не се моли и не прави дуа,Аллах му е сърдит.” (Тирмизи, Ибн Мадже)
Из: Теухид – Вяра в единния Аллах*3 (Продължение от трета част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-3/
„Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!” (Джин/18)
Ако в джамиите приканваме хората към неща, които не са заповядани от Аллах, то значи, че Го оприличаваме с нещо. Едни от големите грехове са: какъвто и да е ибадет да се прави за друг, освен Аллах, като например (поставяйки го съдружник на Аллах)да се иска помощ от някой умрял или някой добър човек, да се сртрахуваме или да очакваме някаква полза от тях, да се страхуваме от умрял или владетел, вярвайки, че ще променят съдбата ни. Тези неща водят до безверие (кюфр), което извежда човекът от исляма.
Аллах (с.т) казва: А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат. (Му`минун/117)
Сего да видим в Корана доказателствата за ибадетите, които споменахме преди малко. В следващото знамение Аллах (с.т) ни обеснява, че молитвата към Аллах (т.е. дуата и искането) е ибадет.
„И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!” (Му`мин – Гафир/60).
А пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Молитвата е главата (или мозъка) на ибадета.” А в друго предание: „Молитвата е ибадет – служене.” (Тирмизи, Ебу Давуд, Ибн Мадже)
Аллах (с.т) заповядва на своите раби да Му правят дуа и когато изпълнят тази (Негова) заповед им обеща, че ще им приеме дуата. Ето това показва, че молитвата е служене и ибадет, който се прави само на Него (с.т). Освен това, дуата е един от най-важните ибадети. Следващият хадис показва, че Аллах е доволен от тези, които правят дуа на Него Всемогъщия…
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Който не се моли и не прави дуа,Аллах му е сърдит.” (Тирмизи, Ибн Мадже)
Из: Теухид – Вяра в единния Аллах*3 (Продължение от трета част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-3/
11
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / КАК ДА СЕ ОПОЗНАВА ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТОВЕТЕ – 2
« -: 23 декември 2011, 01:50:23 »
Аллах Теаля е заповядал да се прави ибадет само на Него. Той е създал деня, нощта, слънцето, луната и другите създания, без да има някаква нужда от тях. Заслужил за ибадет е само Аллах, Който е създал тези неща. И Той никак не е съгласен да се съпоставя нещо с Него.
Аллах (с.т) казва:
„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля… Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!” (Араф/54).
(Някои тълкуватели интерпретират шестте дни, споменати в знамението като шест периода от време. За Всевишния Аллах денят означава и миг, и дълъг период от време. В сура 22: 47 се известява за един ден на Аллах, продължил по наши изчисления 1000 години, а в сура 70: 4 се споменава за ден, който продължавал по наши изчисления 50 000 години. И така, при Аллах денонощието е относително понятие, което обозначава различни интервали от време. Денят, споменат в горното знамение, обозначава периода на образуването на небесата и земята. С други думи, Аллах е създал в шест дни вселената, т.е. в шест периода от време. В сура 41: 7-12 това е описано с по-големи подробности.)(Бл.Превод на Свещения Коран; Ц.Теофанов).
Всички неща са създания единствено на Аллах (с.т). Да заповядва и ръководи е само Негово право. Както Той няма съдружник в създаването, така Той няма съдружник в ръководенето. Аллах не е съгласен някой да претендира за Негов съдружник в ръководенето.
Той (с.т) казва:
„О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!” (Бакара/ 21-22)
Тълкувателят на Корана Ибн Кесир (рах.ал) е казал: „Трябва да се прави ибадет само на Съдателя на тези неща.” В знамението: „И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!” в Същност се казва: „Всички тези неща са създания на Аллах, ето за това, не правете ибадет и служене, освен на Него – Създателя на вселената.”
Из: Теухид – Вяра в единния Аллах*3 (Трета част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-2/
Аллах (с.т) казва:
„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля… Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!” (Араф/54).
(Някои тълкуватели интерпретират шестте дни, споменати в знамението като шест периода от време. За Всевишния Аллах денят означава и миг, и дълъг период от време. В сура 22: 47 се известява за един ден на Аллах, продължил по наши изчисления 1000 години, а в сура 70: 4 се споменава за ден, който продължавал по наши изчисления 50 000 години. И така, при Аллах денонощието е относително понятие, което обозначава различни интервали от време. Денят, споменат в горното знамение, обозначава периода на образуването на небесата и земята. С други думи, Аллах е създал в шест дни вселената, т.е. в шест периода от време. В сура 41: 7-12 това е описано с по-големи подробности.)(Бл.Превод на Свещения Коран; Ц.Теофанов).
Всички неща са създания единствено на Аллах (с.т). Да заповядва и ръководи е само Негово право. Както Той няма съдружник в създаването, така Той няма съдружник в ръководенето. Аллах не е съгласен някой да претендира за Негов съдружник в ръководенето.
Той (с.т) казва:
„О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах! А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!” (Бакара/ 21-22)
Тълкувателят на Корана Ибн Кесир (рах.ал) е казал: „Трябва да се прави ибадет само на Съдателя на тези неща.” В знамението: „И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!” в Същност се казва: „Всички тези неща са създания на Аллах, ето за това, не правете ибадет и служене, освен на Него – Създателя на вселената.”
Из: Теухид – Вяра в единния Аллах*3 (Трета част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-2/
12
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / КАК ДА СЕ ОПОЗНАВА ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТОВЕТЕ-1
« -: 23 декември 2011, 01:49:11 »
КАК ДА СЕ ОПОЗНАВА ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СВЕТОВЕТЕ-1
Владетелят на световете може да бъде опознат с Неговите белези, създания, с деня, с нощта, с луната, със седемте небеса, със земите и с намиращите се между тях неща.
Едно от най-очевидните доказателства за съществуването на Аллах са денят и нощта. Когато нощта покрие деня, все едно, че не е имало ден. След това пак идва денят, който премахва тъмнината на нощта и пак все едно, че не е имало нощ. Изчезването на едното и настъпването на другото е голямо доказателство за съществуването на Великият Аллах.
Други доказателства за съществуването и единството на Аллах са слънцето и луната. Със своето сменяне едно с друго, без да си пречат, и да се застъпват, те са доказателство за Неговото единство.
Аллах (с.т) казва: „И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги в мрак! И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.” (Йа-Син – 37-40)
Други докозателства за единството и съществуването на Аллах са седемте земи и седемте небеса, блещукащите звезди и небесния купол, както и намиращите се на земята планини, морета, най-различни растения, животни и други.
Аллах (с.т) казва: „И от Неговите знамения са нощта и денят, и слънцето, и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако на Него служите!” (Фуссилет – 37).
Теухид – Вяра в единния Аллах*2 (Втора част)
Владетелят на световете може да бъде опознат с Неговите белези, създания, с деня, с нощта, с луната, със седемте небеса, със земите и с намиращите се между тях неща.
Едно от най-очевидните доказателства за съществуването на Аллах са денят и нощта. Когато нощта покрие деня, все едно, че не е имало ден. След това пак идва денят, който премахва тъмнината на нощта и пак все едно, че не е имало нощ. Изчезването на едното и настъпването на другото е голямо доказателство за съществуването на Великият Аллах.
Други доказателства за съществуването и единството на Аллах са слънцето и луната. Със своето сменяне едно с друго, без да си пречат, и да се застъпват, те са доказателство за Неговото единство.
Аллах (с.т) казва: „И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги в мрак! И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.” (Йа-Син – 37-40)
Други докозателства за единството и съществуването на Аллах са седемте земи и седемте небеса, блещукащите звезди и небесния купол, както и намиращите се на земята планини, морета, най-различни растения, животни и други.
Аллах (с.т) казва: „И от Неговите знамения са нощта и денят, и слънцето, и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако на Него служите!” (Фуссилет – 37).
Теухид – Вяра в единния Аллах*2 (Втора част)
13
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВА ДОБРЕ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ
« -: 23 декември 2011, 01:48:24 »
Как човек трябва да знае създателя си? Човек трябва да знае Създателя си, както Той самият се е описал в Свещения коран и както го е описал Неговият пратеника Мухаммед (с.а.с). Освен това трябва да се знаят и имената на Аллах, Неговите качества и да се признава за съвършен. Това трябва да се знае от всеки. След като с научат тези неща можем да правим ибадет (да служим правилно) на нашият Създател Аллах (с.т).
РАБ: Създател на всички неща, единствен Стопанин на създанията си, техен възпитател и Осигуряващ прехраната им. Благата, дадени от Аллах, са без край. Аллах (дж.дж) в Свещения Коран заповядва:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.” (Ибрахим – 32-34).
А в друго знамение казва: „ Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Ал-Инсан – 1)
Аллах (с.т) е саздал човека и поколението му и им е дал прехрана и много блага. И Той е създал хората само да му правят ибадет. Той Всемогъщия казва:
„ Хвала на Аллах Господа на световете” (Фатиха – 2)
Хамд – хвала, благодарност е: Да се признава Аллах (с.т) за съвърше, да се обича повече от всичко и да се възхвалява, както Той (с.т) заслужава.
Теухид – Вяра в единния Аллах*1(Първа част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B7/
РАБ: Създател на всички неща, единствен Стопанин на създанията си, техен възпитател и Осигуряващ прехраната им. Благата, дадени от Аллах, са без край. Аллах (дж.дж) в Свещения Коран заповядва:
„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.” (Ибрахим – 32-34).
А в друго знамение казва: „ Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Ал-Инсан – 1)
Аллах (с.т) е саздал човека и поколението му и им е дал прехрана и много блага. И Той е създал хората само да му правят ибадет. Той Всемогъщия казва:
„ Хвала на Аллах Господа на световете” (Фатиха – 2)
Хамд – хвала, благодарност е: Да се признава Аллах (с.т) за съвърше, да се обича повече от всичко и да се възхвалява, както Той (с.т) заслужава.
Теухид – Вяра в единния Аллах*1(Първа част)
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B7/
14
ТЕУХИД - ЕДИНОБОЖИЕ / (1) ДА ОПОЗНАЕМ НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ АЛЛАХ (ДЖ.ДЖ).
« -: 23 декември 2011, 01:46:52 »
- Задължение за всеки от нас е да опознае Аллах (с.т).
Трябва да знаем, че всеки от нас е длъжен да опознае своят Създател. Това задължение не може да бъде отхвърлено от човек поради каквато и да е причина.
Относно тази тема шейх`ул ислям имам Ал-Ансари в своята книга “Итикад`ул Ехли сунне…” казва: “Това, което най-напред е задължение за всеки раб (човек), е да знае и опознае Аллах Всемогъщия (т.е. Марифетуллах).” Това е така, защото Пратеника на Аллах (с.а.с) изпращайки Муаз ибн Джебел в Йемен му казал следното: “Ти отиваш при хора, които са от ехли`л китаб (християни и еврей). Най-напред ще ги призовеш да се молят вамо на Аллах Единствения. След като опознаят своя Господ, съобщи им за делата, които Той им е заповядал…” (Бухари и Муслим).
- Докозателствата, чрез които ще опознаем Аллах (с.т).
Без съмнение ние ще опознаем нашият Създател от доказателствата, които Той ни е низпослал (т.е. от Корана и суннета). Защото ако всеки от нас започне да търси други пътища за Неговото опознаване, ще се получат разногласия и всеки от нас ще говори каквото си иска за Аллах (с.т).
Когато попитали Ибн Аббас (р.а), как опозна твоят Господ, той отговорил: “Който търси и научава своята религия с къяс (аналогия), той никога няма да се оттърве от съмнения и противоположности. Ще се отклони от правия път и ще се лута по кривите пътеки на тук и там (докато Аллах го напъти). Аз опознах своя Господ така, както Той ни се представи (в Корана и суннета), и разказвам за него това, което Той ни е съобщил.” (Бухари).
Учените от ехли суннет уал джемаат са единодушни, че когато се говори за Аллах (с.т) и неговите качества, не трябва да се говори, освен с доказателства от Корана и суннета. Правенето на къяс (аналогия) по тази тема е забранено….
Аллах (с.т) казва: “….Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.” (Шура – 11).
А в сурата Ихляс казва: “Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” (Ихляс – 1-4).
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/1-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B6-%D0%B4/
Трябва да знаем, че всеки от нас е длъжен да опознае своят Създател. Това задължение не може да бъде отхвърлено от човек поради каквато и да е причина.
Относно тази тема шейх`ул ислям имам Ал-Ансари в своята книга “Итикад`ул Ехли сунне…” казва: “Това, което най-напред е задължение за всеки раб (човек), е да знае и опознае Аллах Всемогъщия (т.е. Марифетуллах).” Това е така, защото Пратеника на Аллах (с.а.с) изпращайки Муаз ибн Джебел в Йемен му казал следното: “Ти отиваш при хора, които са от ехли`л китаб (християни и еврей). Най-напред ще ги призовеш да се молят вамо на Аллах Единствения. След като опознаят своя Господ, съобщи им за делата, които Той им е заповядал…” (Бухари и Муслим).
- Докозателствата, чрез които ще опознаем Аллах (с.т).
Без съмнение ние ще опознаем нашият Създател от доказателствата, които Той ни е низпослал (т.е. от Корана и суннета). Защото ако всеки от нас започне да търси други пътища за Неговото опознаване, ще се получат разногласия и всеки от нас ще говори каквото си иска за Аллах (с.т).
Когато попитали Ибн Аббас (р.а), как опозна твоят Господ, той отговорил: “Който търси и научава своята религия с къяс (аналогия), той никога няма да се оттърве от съмнения и противоположности. Ще се отклони от правия път и ще се лута по кривите пътеки на тук и там (докато Аллах го напъти). Аз опознах своя Господ така, както Той ни се представи (в Корана и суннета), и разказвам за него това, което Той ни е съобщил.” (Бухари).
Учените от ехли суннет уал джемаат са единодушни, че когато се говори за Аллах (с.т) и неговите качества, не трябва да се говори, освен с доказателства от Корана и суннета. Правенето на къяс (аналогия) по тази тема е забранено….
Аллах (с.т) казва: “….Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.” (Шура – 11).
А в сурата Ихляс казва: “Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” (Ихляс – 1-4).
http://www.islamofbulgaria.com/2011/10/07/1-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B6-%D0%B4/
15
ДРУГИ / Обява - Лекция на тема „Вярата- стимул за живот и развитие“
« -: 25 октомври 2011, 18:39:19 »
Районно мюфтийство - гр.София и Студентски съюз към Висш ислямски институт - София организира лекция на тема „Вярата- стимул за живот и развитие“
Лектор: Али Хайраддин
Място: Културен център към Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България
„Пиротска” №3 ет.2
Дата: 28.10.2011 г. (петък) Време: 15:30 часа
Лектор: Али Хайраддин
Място: Културен център към Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България
„Пиротска” №3 ет.2
Дата: 28.10.2011 г. (петък) Време: 15:30 часа