БРАТСТВОТО В ИСЛЯМА
إن الحمد لله نستعينه ونستغفره.....قال الله تعالى في كتابه الكريم: بسم الله الرحمن الرحيم
إنما المؤمنون إخوة...صدق الله العظيم...
Братя мюсюлмани!
Днес с позволението на Аллах (с.т) ще говорим за братството в ислямската религия.
Има два вида братство. Единият вид е естественото братство, т.е. хора, който са свързани по роднински връзки, с един баща и една майка. А другия вид братсво, е брътството в религията.
Въпреки, че хората родени от една майка и един баща, са кръвно свързани, то според религията на Аллах (с.т), тези които са братя в религията са по-близки един на друг.
Всевишния Аллах в Свещения коран казва: „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!” (Коран-49/10).
Както виждаме в знамението по-горе се споменава, че всичи вярващи са братя. И не прави разлика от каква народност и раса са те.
Братя мюсюлмани!
Брадството в исляма е една голяма благодат за нас мюсюлманите. Тази благодат не съществува в нито една друга религия, освен ислямската. Ето за това ние трябва да оценим тази благодат и религията, която ни прави братя.
Повечето хора имат враждебни чувства и развиват тези свой чувства, когато намерят почва за това. Като пример може да дадем племената Аус и Хазредж, които живеели в Медина и били в постоянна война преди да бъде изпратен пророка (с.а.с). Но когато той се преселил в Медина тези племена приели исляма и Пратеника на Аллах (с.а.с) ги побратил, така че вечните врагове стали вечни братя и дали живота си едни за други.
Има доста предания, които са предадени от Пратеника на Аллах (с.а.с) относно братството в Исляма.
В едно от тези предания Джабир ибн Абдуллах казва: „Направих биат – т.е. обещах пред пратеника на Аллах (с.а.с), че ще кланям петкратната молитва, че ще давам задължителната милостиня зекят, и че ще бъда искрен към всички.” (Бухари)
А в друго предание от Ебу Хурейра (р.а) се казва: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина; не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава .” (Бейхаки).
А в предание от Нуаман ибн Бешир (р.a) се разказва, че Пратеникът на Аллах (а.с) е казал: “По своята взаимна обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на едно тяло; ако някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треат.“
Братя мюсюлмани!
Трябва да знаем, че братството за, което се говори в тези знамения и предания не трябва да остава само на думи. Защото ако само говорим за братство, но не го живеем, то тогава никога няма да раберем истинската му смисъл и няма да осетим неговата сладост.
Сподвижниците на Пророка (с.а.с) живееха като истински братя, до такава степен, че разделяха по между си дори и залъка на свойте деца. Ето за това Аллах (с.т) в Свещения коран казва:
„Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите. А които дойдоха след тях, казват: “Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден.” (Коран – 59/9-10).
Братя мюсюлмани!
Ние сме внуци и последователи на една велика общност. Общност, която изцяло се отдаде на ислямската религия. Имаме достъчно примири от които можем да се поучим, стига да живеем като тях и почувстваме сладостта на нашата велика религия. Но за да усетим тази сладост, трябва преди това да се научим на търпение, щедрост, оценяване и разпознаване на доброто от лошото и умереност. В предание от Ебу хурейра (р.а.) се разказва, че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „Обичай приятеля си така, че един ден може да ти стане враг. И враждувай така с врага си, че един ден може да ти стане приятел”. (Тирмизи и Таберани)
Това предание ни учи, че трябва да бъдем умерени в живота си, и че не трябва да прекаляваме нито с обичта ни към приятелите, нито пък с враждебноста ни към неприятелите ни.
Братя мюсюлмани!
Трябва да бъдем умерени към нашите братя, така че нашата любов към тях, не трябва да се превърне в изпитание за тях. Ако характера на един от нашите братя ни харесва, не трябва да го хвалим прекалено, така че да развалим неговия характер и да започне да си мисли, че ние не може да живеем без него. От другата страна, ако друг брат мюсюлманин има грешки или лош характер не трябва да го изоставяме сами, така че да попадне в мрежата на сатаната и изцяло да се отдаде на него и отхвърли религията си. Трябва да намерим средния и умерен път в нашето братство. И да чувстваме еднаква обич към всички мюсюлмани по света. Мюсюлманите в Европа са наши братя, мюсюлманите в Африка са също наши братя, в Азия също, така и мюсюлманите от всички останали континенти и земи на този свят. Ние сме едно семейство, ние сме едно тяло...Ето за това се радваме, когато се радват нашите братя и тъжим, когато те са тъжни.
И на края, искам да завърша това хутбе с прекрасните слова на Пратеника Мухаммед (с.а.с), който казва: “Не си завиждайте, не повишавайте по между си неправомерно цените на стоките, не се мразете, не си обръщайте гръб (от омраза), не подбивайте цените (на стоките) по между си. И бъдете братя, о, раби на Аллах. Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина; не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава . Благочестивоста е точно тук. И той посочи гърдите си три пъти – Достатъчно зло е за човека да унижава своя брат мюсюлманин . Мюсюлманинът изцяло е неприкосновен за друг мюсюлманин :кръвта му, имуществото му и честа му.
И той (с.а.с) е този, който казва:
**** التائب من ذنبه كمن لا ذنب له ****
„Този, който се покайва от грехове си, е като този,
който няма грехове.”
ألا إن أحسن الكلام.....
