За съжаление много са малко честните и достойни хора, който няма да се поблазнят от парите, и да ги върнат на законният им собственик. А ще си ги приберат и усвоят парите за нула време.
Спомням си преди години. Малък малък! колко ли да съм бил малък. Някаде 10 - 11 г. хлапетия. Аз и мой тогава приятел. Син на Директора на Военен завод (Стефан Пешев) гр. Севлиево. И мой комшия от моят жилищен блок. Който и до ден днешен си живея със семейството си в него, но само че в друг апартамент на по нисък етаж. Намерихме дамска чанта в асансьорната кабина, и вътре имаше доста съблазнителни вещи и ценности. Плюс пари над 100 лв. за тогавашното време.
100 лв. си бяха наистина много пари. На майка ми заплатата си беше 120 лв. с удръжките и, при положението че работише във Военен завод в моят град Севлиево.
Та какво направихме с този приятел? Отиваме тогава в Милицията. Това става някаде около 1985 - 1986 г. И предаваме изгубената чанта на постовият Милиционер. А той на свой ред описва абсолютно всички вещи в чантата, и изнамериха собственичката на чантата по паспортът и вътре в самата чанта. Беше Туркиня от едно съседно село на гр. Севлиево с. Ряховците.
И едно благодаря не каза жената. Не се оплаквам че не е благодарила жената, защото е разбираемо. Шашардисала се е, че са и върнали чантата непокътната със всичките и ценности вътре, и не се е сетила в момента да благодари.
На мен и на този мой приятел, ни изказаха благодарности от Милицията, и ни връчиха по един протокол за намерената чанта, и това беше цялата процедура по връщането на парите.
На мен не ми е удовлетворение чак толкова да получавам благодарности или някакви си по специални почести.
Удовлетворен съм че пред съвеста си съм чист, и че върнахме изгубената вещ на законният и собственик, който съм убеден че го е заболяло и то доста, като я е изгубил, и след това радоста от намирането и, просто чувството е несравнимо.
Ако и сега да намеря чанта с пари, ще я предам в Полицията. Защото знам какво е да си изгубиш портфейл, и никой да не благоволи да ти го върне.
Така си изгуби баща ми преди години документите си! Беше през далечната 1995 г. парите и документите на една крайпътна чешма.
Документите му ги върнаха, но парите и валутата който имаше вътре в документите по време на изгубването им тогава, не му ги върнаха. А му предстоеше преди това заминаване в Русия на гурбет, и без документите си не можеше да замине 3 месеца.
Но все пак хора различни, с различни идеали.