От събраните му съчинения “Послания от светлина” (Рисале-и Нур)
Кратки слова за богослуженето и вероучението
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ
وَ بِهِ نَسْتَعِينُ
اَلْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ وَ الصَّلاَةُ وَ السَّلاَمُ عَلَى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَ عَلَى
اَلِهِ وَ صَحْبِهِ اَجْمَعِينَ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Слава на Аллах, Господа на световете, и благослов, и мир за нашия предводител Мухаммад, и за семейството му, и за всички негови сподвижници!
Братко,
ти ме помоли за някои съвети. Ето сега ти поднасям няколко истини в рамките на осем кратки разказа. Послушай ги заедно с мен, който изпитва най-голямата потребност от съвет. Понеже си воин, ще ти ги разкажа с примери от твояживот. На времето аз ги изрекох в пространна реч в осем слова, които извлякох от осем коранични знамения. Сега ще ти ги предам накратко и на достъпенезик. Който желае, нека ги послуша заедно с мен.
ПЪРВО СЛОВО
Бисмиллах (вЂњС името на Аллах!”) е начало на всяко благо и първоизвор на всяко важно нещо, затова и ние започваме с него. Знай, душа, че кактотези добри и благословени думи са девиз на Исляма, така те се произнасят от всички творения на съответния им език.
Ако желаеш да разбереш каква неизчерпаема огромна сила и каква неизтощима широка благодат се съдържа в Бисмиллах, послушай този кратък разказ в образи.
Бедуинът, който се придвижва и странства в пустинята, трябва да се присъедини към някой племенен вожд и да премине под негова защита, за да се спаси от злосторствата на разбойниците, да свърши работата си и да удовлетвори потребностите си. Иначе ще остане сам, объркан и смутен пред много врагове и безгранични нужди.
И ето веднъж двама тръгнали на подобно пътуване. Единият бил скромен, а другият горд. Скромният се присъединил към един вожд, а гордият се отказал от това. Пътували те из пустинята и всякога щом присъединилият се влизал в някоя шатра, го посрещали с почит и уважениеблагодарение на името на вожда. Ако го срещнел разбойник, мъжът му казвал:“Аз пътувам под закрилата на еди-кой си вожд...", и не го закачали. А гордият се сблъсквал с неописуеми беди и горести. През цялото време на пътуването той изпитвал постоянен страх и безспирен уплах, и непрекъснато просел. Така се самоунижавал и самопрезирал.
Знай, горда душа, ти си тази странстваща бедуинка! А този просторен свят епустинята. Безгранични са твоята бедност и немощ, както и враговете ти сабезчет, и нуждите ти безкрайни. Докато положението е все още такова, носи името на истинския Владетел на тази пустиня ина безсмъртния й Управник, за да се спасиш от унижението на просията предтворенията и от позора на страха пред събитията.
Да, това благо слово Бисмиллах е велико съкровище, което не ще се изчерпа никога, понеже чрез него твоята бедност се свързва с абсолютно всеобхватно милосърдие, по-обширно, отколкото това на творенията, и твоето безсилие се съчетава с абсолютна велика мощ, която държи юздите на битието от прашинките до галактиките. Така безсилието и бедността ти стават твои застъпници, приети от Всемогъщия, Милосърдния, Владетеля на величието.
Който произнася словата Бисмиллах и в движение, и в покой, и сутрин, и вечер, е като човек, който постъпва на военна служба. Той действа в иметона държавата и не се страхува от никого, тъй като говори в името на законаи в името на държавата, и така осъществява делата си и устоява пред всичко.
В началото споменахме, че всички създания изричат на съответния си език Бисмиллах. Дали това е така?
Да, също както и ако видиш някого да води хората към някое място и да ги принуждава да вършат различна работа, ще си сигурен, че този човек не представя себе си и не е повел хората чрез собствената си личност и сила, а е войник, който действа от името на държавата и се опира на силата на някой владетел.
В името на Аллах (Бисмиллах) творенията също изпълняват своите функции. В името на Аллах безкрайно дребните семенца носят в себе си огромни дървета и внушителна тежест. Всяко дърво изрича Бисмиллах, неговите ръце-клони се изпълват с плодове от съкровищницата на Божието милосърдие и ги поднасят на нас. Всяка градина изрича Бисмиллах и се превръща в кухня на Божията мощ, в която се готвят различни вкусни ястия. Всяко благословено и полезно животно като камила, коза, крава изрича Бисмиллах, става леещ се извор от приятно мляко и ни поднася в името на Даряващия препитание (ар-Раззак) най-приятната и най-чистата храна. Корените на всяко растение и трева казват Бисмиллах, пробиват в името на Аллах твърдите скали, покълват от нежните си копрнени зрънца и в името на Аллах, и в името на Всемилостивия пред тях се подчинява всяко сложно дело и всяко твърдо нещо.
Да, разклоняването на стволовете във въздуха и плодоносенето, разрастването на корените в масивните скали и съхраняването от тях на препитанието в тъмната земя, както и понасянето на силната горещина и зноя от зелените листа и оставането им свежи и сочни, всички тези и други факти категорично карат материалистите да замълчат, тези роби на причинността. Това е оглушителен вик в лицето им, който казва: вЂњИ твърдостта, и температурата, скоито се надхвалвате помежду си, също не действат от самосебе си, а изпълняват функциите си по повелята на един Повелител. Той кара тези тънки нежни корени, сякаш са тоягата на Муса, да разцепват скалите и да се подчиняват на повеля:
فَقُلْنَا اضْرِبْْ بِعَصَاكَ الْحَجَرَ “...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:
يَا نَارُ كُونِى بَرْدًا وَ سَلاَمًا “О, огън, бъди студен и безопасен...” (Коран, Сура Пророците: 69)
Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехайните хора, които не даряват в името на Аллах.
Въпрос: Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател?
Отговор: Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това.
Бисмиллах в началото е Неговото споменаване. Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност. Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнаване е размисълът.
Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благодеянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост?
О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името наАллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко.
ВТОРО СЛОВО
بِسْمِ اللّهِ الرّحْمنِ الرّحِيمِ
اَلَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِالْغَيْبِ
“...които вярват в неведомото...” (Коран, Сура Кравата: 2)
Ако искаш да узнаеш какво щастие и благодеяние и каква сладост и покой секрият във вярата, чуй този кратък разказ.
Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себелюбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.
Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злополучна и нещастна според него. Това било съответното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започнало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно. А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пътуването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този праведен мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тържества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демобилизация цялотоцарство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на признателност и благодарност. Чул сред тях и звуците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък такбир (“Аллаху акбар!” “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.
Докато първият мъж, песимистът, бил обзет от собствените си болки и болките на всички хора, вторият, щастливият оптимист, бил радостен с радостите на всички хора и доволен с доволството им. Освен това приходите му от търговията били добри и благословени. Той бил признателен на своя Господ и Му отдавал прослава. Когато се завърнал при роднините си, вторият човек срещнал първия и го попитал как е и какво му се е случило. Като узнал всичко за състоянието му, казал: “Човече, ти си изгубил ума си! Песимизмът вътре у теб ти се е отразил външно и си започнал да си въобразяваш, че всяка усмивка е вик и сълза, и всяка демобилизация и отпуска ограбване и ощетяване. Върни се към здравия си разум и пречисти сърцето си! Дано това тежко було падне от очите ти! Възможно е да прогледнеш за истината в най-сияйния й образ. Господарят и владетелят на това царство е в най-висока степен справедлив, милостив, благодетелен, могъщ, акуратен, съзидателен, добър. Царство, постигнало толкова висок напредък и развитие, както си се уверил с очите си, не може да има такъв образ, какъвто фантазията ти е нарисувала.”
После злощастният човек започнал да се опомня и постепенно да се връща към здравомислието. Той разсъдил със собствения си ум и казал: “Да, бе ме сполетяла лудост заради многото пиене. Аллах да е доволен от теб, ти ме спаси от Ада на злощастието!”
О, моя душа, знай, че първият мъж е неверникът или нехайният разпътник. Животът на този свят му изглежда като всеобщ траур и всички живи същества сасираци, които плачат заради ударите на изчезването и плесниците на раздялата. Хората и животните са изоставени творения, които нямат нито пастир,нито собственик, мач&#
