От събраните му съчинения “Послания от светлина“ (Рисале-и Нур) ВЯРАТА И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО НА ЧОВЕКА
ДВАЙСЕТ И ТРЕТО СЛОВО
То се състои от две теми
[/size]
بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ
لَقَدْ خَلَقْنَا اْلاِنْسَانَ فِى اَحْسَنِ تَقْوِيمٍ ثُمَّ رَدَدْنَاهُ اَسْفَلَ سَافِلِينَ اِلاَّ الَّذِينَ اَمَنُوا وَ عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ
“Ние сътворихме човека с превъзходен облик. После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.” (Коран, Сура Смоковницата: 4-6)
ПЪРВА ТЕМА
В пет пункта ще изясним пет измежду хилядите прелести на вярата.
ВТОРА ТЕМА
Тя се състои от пет пункта, които засягат щастието и злощастието на човека
С оглед на факта, че човек е сътворен в най-прекрасната форма и е надарен снай-пълноценните способности, той може да излезе на арената на изпитанието, където да бъде подложен на проверка в рамките на различни ситуации, степени и равнища в такъв порядък, че да се започне от Затвора (сиджжин) на най-презрените сред презрените в Ада и се стигне до Градините на най-върховните сред върховните, и да се извисява или да се спуска, и да се издига или да пада по степени от влажната земя до Най-върховния Престол, от атома до Млечния път. Пред него се разкриват два безкрайни пътя за действие: или възход, или падение. Така този човек е изпратен на земята като чудо на Могъществото, плод на Сътворението и удивителна рожба на Майсторството.
Сега в пет положения ще ти разясним тайните на това забележително издигане и възнасяне или ужасяващо принизяване и падение.
ДВЕ КАРТИНИ
Преди петнайсет години (през 1922 г.) стоях на хълм, който гледа към Босфора в Истанбул, когато реших да изоставя земния живот. Идваха при мен скъпи приятели, за да ме откажат от намерението ми и да ме върнат към предишното ми състояние. Казах им: “Оставете ме, обърнат съм към утрешния ден, за да моля подкрепа от своя Господ!” В ранното утро в сърцето ми се родиха тези две картини. Те приличат на стихове, но не са стихове. Запазих цялата им спонтанност и ги съхраних, както са се родили заради благословената идея. За тях стана дума в края на Двайсет и трето слово.
Първо Положение
Чрез светлината на вярата човек се издига до най-извисените и придобива стойност, която го прави достоен за Рая, а чрез мрака на неверието се низвергва до най-унизените и изпада в положение, което го подготвя за Адовия огън. Причината за това е, че вярата свързва човека с великия му Създател, като установява здрава връзка и взаимоотношениес Него. Вярата е принадлежност, затова чрез нея човекът придобива високастойност, доколкото в него намира израз Божието майсторство и се проявяват знаменията на Господните имена, гравирани по повърхността на неговото битие. А неверието прекъсва това взаимоотношение и тази принадлежност. Мракът му покрива Господното творчество и изличава неговите знаци, поради което стойността на човека се принизява, доколкото е ограничена единствено в материалната му страна. А стойността на материята е незначителна и нищожна, защото е тленна и изчезва, и води временно животинско съществуване.
Ето сега ще разясним тази тайна с пример. В човешките дела стойността на материала се различава от стойността на изработката и степента на майсторството. Понякога виждаме, че тези две стойности са еднакви, но може материалът да е с по-висока стойност в сравнение със самото изделие, а може да се случи и така, че материал от желязо да притежава много висока художествена и естетическа стойност и изключително рядко скъпо изделие да получицена за милиони, макар и да е направено от твърде обикновен материал. Ако подобен ценен уникат бъде изложен на пазара на професионалните майстории се узнае, че е от прочут и изкусен творец, за него ще дадат милион. Ако същият експонат бъде занесен на железарския пазар, например, може никой да него погледне и да не похарчат и грош за него.
И човекът е такова изключително изделие на преславния Творец и Създател. Той е най-издигнатото и най-изящното чудо от чудесата на Неговата мощ. Творецът го е създал като проявление на всички Свои най-прекрасни Имена, сторил го е да бъде орбита на всички Негови оригинални гравюри, които разкриват величието Му, и го е превърнал в умален пример и образец за цялата вселена.
Когато светлината на вярата се стабилизира у човека, тя разкрива всичкипремъдри гравюри у него, дори подбужда и другите да ги прочетат. Вярващият ги чете с размисъл и ги чувства с цялата си душа. Той кара и другите да се запознаят с тях и да размислят, и сякаш казва: “Аз съм създание и творение на Превеликия Творец. Вижте как у мен се проявява Неговото милосърдие и щедрост!” В подобни широки смисли намира израз Господното творчество в човека.
Следователно вярата, тоест принадлежността към Преславния Създател, прави видими всички скрити в човека Негови произведения. Така стойността на хората се определя според проявлението на Господното творчество и блясъка на Божието огледало. Този незначителен човек се издига до най-високата степен сред всички създания, защото става достоен за Господното слово и получава чест, която го подготвя за Господното гостоприемство в Рая.
Ако неверието, тоест прекъсването на принадлежността към Аллах, се прокрадне у човека, тогава всички смисли на гравираните най-прекрасни и премъдри Божи имена пропадат в мрака, окончателно се изтриват и е невъзможно да бъдат прочетени. Така е, защото не може да бъдат разбрани духовните аспекти, насочени към Всемогъщия Творец, след като Той, Преславният, е забравен. Повечето знамения на премъдрото и драгоценно Божие творчество и по-голямата част от висшите духовни гравюри дори се преобръщат и изличават. Онова от тях, което остава и е видимо за очите, се приписва на незначителнипричини, на природата и случайността, и окончателно пропада и изчезва. Всеки от тези бляскави скъпоценни камъни се превръща в мрачно черно стъкълце и тогава значението му се ограничава единствено в животинската материя. Както казахме, целта на материята и нейният плод е човек да просъществува през кратък и частичен живот като най-слабия, най-нуждаещия се и най-злощастния измeжду творенията, апосле да се разложи накрая и да изчезне. Така неверието разрушава човешката същност и от скъпоценен камък я превръща в долнопробен въглен.
Второ Положение
Както вярата е светлина, която озарява човека, придава му сияние, разкрива всички Божии писания в него и го кара да ги прочете, така тя озарява същои вселената и спасява миналите и идните векове от непрогледните мрачини.
Ще разясним тази тайна с пример, като се опрем на една от тайните на следното коранично знамение:
اَللَّهُ وَلِىُّ الَّذِينَ اَمَنُوا يُخْرِجُهُمْ مِنَ الظُّلُمَاتِ اِلَى النُّورِ
“Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината.” (Сура Кравата: 257)
Видях въображаем епизод. Една срещу друга се издигаха две високи планини, а между върховете им бе изпънат поразителен огромен мост, под който лежеше дълбока и бездънна долина. Аз стоях на моста, а над земята бе надвисналгъст мрак отвсякъде и не се виждаше почти нищо. Погледнах надясно и забелязах внушително гробище под покрова на безкрайни тъмнини, поне така си го представих. После погледнах от лявата си страна и сякаш забелязах надигащи се вълни от мрак, с които се бяха устремили поразяващи беди и огромнизлощастия, и сякаш се готвеха да се стоварят. Хвърлих поглед надолу под моста и пред очите ми се показа дълбока бездънна пропаст. Не притежавах друго освен ръчно фенерче. Светлината се бе скрила пред този велик грохот отмрачини. Използвах фенерчето и пред мен изникна ужасна гледка: видях лъвове, хищници, зверове и призраци навсякъде, дори по краищата на моста. Възжелах да не бях притежавал фенерчето, което ми разкри всички тези ужасяващи твари, защото накъдето и да насочвах светлината му, съзирах поразителни опасности. Обзе ме скръб и заохках: “Това фенерче ми носи беда и нещастие.” Гневът ми избухна, хвърлих фенерчето на земята, то се счупи и сякаш така натиснах копчето на огромен електрически прожектор, и се осветиха всички създания, и тъмнините се разсеяха, и се стопиха, и изчезнаха напълно. Всяко място и всяка посока се изпълни с тази светлина. Истината за всяко нещо се изяви ясно и установих, че ужасният висящ мост е само улица в просторна равнина. Разбрах, че огромното гробище, което бях видял от дясната си страна, са само красиви зелени градини, които излъчват хубост и светлина, и пращат в сърцето щастие и радост, а сред тях са се събрали хора, които споменават Аллах и Го прославят, и това е място на прекрасен и благороден форум,на великолепна служба, на възвишено богослужене начело със сияйни мъже.Дълбоките долини, поразителните беди и неясните събития, които бях видял отляво, бяха само зелени залесени планини, които радваха погледа, а зад тях се намираха велик дворец за пиршества, чудни ливади, прекрасен парк. Да,така ги бях видял с въображението си. Страшните твари и хищните зверове, които бях зърнал, бяха само питомни домашни животни: камили, бикове, овце, кози. Тогава изрекох кораничното знамение: “Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината.” И започнах да повтарям: “Слава на Аллах за светлината на вярата!” После се събудих от това видение.
И така, двете планини са началото и краят на живота, тоест те са земният свят и светът на Междинното (барзах). Мостът е житейският път. Дясната страна е отминалотовреме, а лявата - бъдещето. Ръчното фенерче е човешкият егоизъм, койтосе опира на себе си, горд е с наличното у него знание и не се вслушва в небесното откровение. А демоните и свирепите зверове са чудните събития в света и неговите реалности.
Човек, който се опира на своя егоизъм и тщеславие, и попада в капана на мрака на нехайството, и е подлаган на изпитания с оковите на убийствената заблуда, е подобен на мен в първото ми състояние от въображаемия епизод. С оскъдната светлина на фенерчето, което дава изопачено и несъвършено знание той вижда отминалото време като огромно гробище в тъмнините на небитието. А бъдещето той си го представя обезлюдено, беди и нещастия там си играят и го превръщат в сляпа случайност. Представя си също така всички събития и реалности, всяко от които служи и е на подчинение на премъдър и милостив Господ, като свирепи зверове и погубващи удари. За такъв човек е валидноказаното в следното коранично знамение:
وَالَّذِينَ كَفَرُوآ اَوْلِيَآؤُهُمُ الطَّاغُوتُ يُخْرِجُونَهُمْ مِنَ النُّورِ اِلَى الظُّلُمَاتِ
“А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините.” (Сура Кравата: 257)
Ако Божието водителство подпомогне човека и вярата намери път към сърцето му, и фараонскатагордост на душата му се счупи и разломи, и чуе Книгата на Аллах, тогава тойще прилича на мен във второто ми състояние от въображаемия епизод, светът ще се озари от ден и ще се изпълни с Божията светлина. Целият свят ще произнася:
اَللَّهُ نُورُ السَّمَوَاتِ وَاْلاَرْضِ
“Аллах е Светлината на небесата и на земята.” (Коран, Сура Светлината: 35)
Тогава отминалото време не ще бъде огромно гробище, както го представя въображениет
