(ОТ ТРИДЕСЕТ И ВТОРО СЛОВО)
ЩАСТИЕТО НА ВЯРВАЩИЯ И
БЕДАТА НА ЗАБЛУЖДАВАЩИЯ СЕ
[/size]
Когато представителят на заблудените и техният глашатай не вижда върхукакво да построи своята заблуда, аргументите му се изплъзват и се нуждаеот доводи, той казва:
“Смятам, че щастието на този свят, възползването от сладостта на живота, прогресът, цивилизацията и техническият прогрес се заключават в неспоменаването на отвъдното, в липсата на вяра в Аллах, в любовта към живота, в освобождаването от оковите, в самонадеяността и възхитата от себе си. Затова водех повечето хора и с усилията на сатаната не ще престана да ги водя по този път.”
На свой ред в името на Свещения Коран ние отговаряме така:
“Злощастни човече, върни си благоразумието! Не се вслушвай в глашатая назаблудените! Дори само да подочуеш нещо от думите му, загубата ти би била толкова непосилна, че духът, разумът и сърцето потреперват от ужас, като сия представят. Пред теб има два пътя:
първият е път, който носи злощастие и ти го показва глашатаят на заблудата;
вторият е пътят, който носи щастието и ти го разяснява Свещеният Коран.
Ти видя много паралели между тези два пътя в редица “Слова”, особено в “Малките слова”. Сега в съответствие с темата размисли и разсъди над един отхиляди възможни съпоставки и паралели.
Пътят на съдружаването с Аллах, на заблудата, наглостта и разврата, принизява човека до най-голямото падение, до дъното на низостта, и в бездна от безгранични болки хвърля върху слабото му и безпомощно рамо безкрайно тежко бреме. Така е, защото ако човек не е узнал Преславния и Всевишния Аллах, и не се уповава на Него, прилича на тленно животно, което вечно страда и постоянно тъгува, преобръща се в безпределно безсилие и слабост, изкривява се от безкрайна нужда и бедност, изложен е на безчет беди и преглъща болките от раздялата с онази, която е пленил и е изтъкал нишки на отношения с нея, затова страда и ще продължи да страда, докато накрая напусне любимите хора, които са му останали, и се раздели с тях скръбен, сам и странник в мрачините на гроба.
През целия си живот той ще се изправя пред безкрайни болки и надежди, въпреки че не притежава нищо друго освен частична воля, ограничена способност, кратък живот, стопяващ се житейски срок и отслабваща мисъл. Усилията муотиват напразно за успокояване и се труди на вятъра за безграничните сижелания. Така животът му отшумява, без да е пожънал плодове.
Докато го виждаш безсилен да носи товари, забелязваш как сам обременяварамото си и клетата си глава с огромните товари на земния живот, и се изтезава с изгарящо болезнено мъчение, преди да стигне до мъчението на Ада.
Заблудените не чувстват тази горчива болка и това ужасно духовно мъчение, понеже се хвърлят в обятията на нехайството, за да унищожат чувствата си и да притъпят усещанията си временно, чрез тяхното опиянение. Но щом някой от тези хора се доближи до ръба на гроба, усещанията му се изострят и чувството му за болките се удвоява от един път. Така е, защото ако не е бил искрен раб на Всевишния Аллах, ще предполага, че сам си е господар, макар и с частичната си воля и слабата си мощ да е безсилен да управлява дори единствено собственото си съществуване пред бурните положения в земния живот, защото вижда да го обкръжава враждебен свят, като започнем с най-малките микроби и завършим с разрушителните земетресения, и той е готов да се стовари върху него и да го довърши. Затова този човек трепери и сърцето му биелудо от страх и ужас винаги, когато си представи гроба и го погледне.
Докато той страда от собственото си положение, в същото време постоянного угнетяват земните ситуации, с които е свързан, и непрекъснато го изтощават условията на живот на хората, с които има отношения, защото предполага, че тези случки и събития произтичат от играта на природата и на случайността, а не са дело на единствен единосъщ премъдър, знаещ Господ, и не са присъда на всемогъщ, милосърден, прещедър. Така заедно със собствените сиболки човек страда също и заради болките на другите хора, и земетресенията, чумата, потопът, сушата, високите цени, унищожаването и изчезването сепревръщат в случващи се беди и тревожни мъчителни изпитания.
Такъв човек, който сам е избрал своето болезнено положение, не буди нито съчувствие, нито го оплакват за състоянието му. Той напомня за споменатияв сравнението между двамата братя в Осмото слово. Един мъж не се удовлетворил с невинна наслада, добродетелно опиянение, сладко развлечение и законно благородно увеселение сред прекрасни любими хора, в уханна градина, сред щедро гостоприемство, затова започнал да пие скверно вино, за да придобие незаконна наслада. Той се напил и започнало да му се струва, че се намира на мръсно място, сред свирепи хищници, разтреперил се, сякаш е зима,разкрещял се, завикал за помощ, но никой не го съжалил, защото си представял своите прекрасни приятели като зли животни, презирал ги и ги оскърбявал. И си въобразявал, че вкусните гозби и чистите съдове в банкетната зала са изпоцапани камъни, та започнал да ги чупи. И си мислел, че ценните книги иуникалните писма в помещението са обичайни украшения и декорации без стойност, та започнал да ги къса и да ги хвърля по пода, и т. н.
Както този човек и подобните на него не са достойни за Божието милосърдие и не заслужават състрадание, а трябва да бъдат превъзпитавани и порицавани, така и онзи, който в опиянението на неверието и лудостта на заблудата, произтичащи от лошия му избор, си въобразява, че земният живот - странноприемницата на Премъдрия създател - е игра на сляпата случайност и играчкана глухата природа. И си представя обновлението на проявленията на Най-прекрасните имена и тяхното преминаване в неведомия свят с течение на времето, след като приключат със задачите си и изчерпят целите си, сякаш се вливат в морето на небитието и в долината на отсъствието, и се стопяват по бреговете на изчезването. И му се струва, че гласовете на прослава и възхвала, изпълващи вселените и световете, са стенание и погребално оплакване от страна на онези, които изчезват и изтляват в раздялата си вовеки. И смята, че свитъците на тези същества, които са прекрасни Божии послания, са смесица без смисъл и без значение. И си мисли, че вратата на гроба, която отваряпътя към широкия свят на милосърдието, е тунел, водещ към мрачините на нищото. И си въобразява, че житейският край, който е зов за свързване и среща систинските любими, е време за раздяла с всички обични хора.
Да, който живее с подобни представи и внушения, той се хвърля в огъня на болезнено мъчение на този свят и освен че не е достоен нито за милосърдие, нито за състрадание, заслужава тежко мъчение, защото като смята създанията за плод на игра, той ги пренебрегва, и като отрича проявленията на Най-прекрасните имена, ги обявява за фалшиви, и отрича Господните послания, катоотхвърля свидетелствата им, че Бог е един.
Заблудени глупци, жалки злощастници,
как мислите, дали най-великите ви науки, най-високите дворци на цивилизацията ви, най-издигнатите степени на таланта ви и най-действените плановена проницателността ви са способни с нещо да помогнат пред това страшнои ужасяващо падение на човека? И възможно ли е той да устои пред това отчаяние, което руши копнеещия за утеха човешки дух? Дали това, което наричате “природа”, и “причините”, на които отдавате Божиите произведения, и “съдружникът”, на когото приписвате Божиите благодеяния, и откритията, с които се гордеете, и вашият “род”, когото величаете, и лъжовният ви Бог, на когото се покланяте, - дали всичко това е способно да ви избави от мрачинитена смъртта, която за вас е унищожение завинаги? Може ли то да ви осигури благополучно и спокойно преминаване през границите на гроба, пределите наМеждинния свят (барзах) и попрището на стълпотворението в Съдния ден? И способно ли е да ви помогне мъдро да минете по моста Сират, и да ви направи достойни за вечното щастие и за безсмъртния живот?
Вие несъмнено ще минете по този път, защото не сте в състояние сами да затворите гроба. Вие неизбежно ще извървите този път. Ако е така, тогава трябва да се опрете и уповавате на Онзи, Който не само има цялостно и всеобхватно знание за всичките му пътеки, дефилета и огромни граници, но и всички тези велики сфери са под Негово разпореждане, повеля и управление.
Нехайни заблудени,
вие упражнявате незаконно вложената в природата ви способност за обич изнание, както и средствата за благодарност и богослужене, които задължително трябва да бъдат отдавани на Преблагословения и Всевишния Аллах, и да се насочват към великите Му свойства и Най-прекрасните Му имена. Тези усилия вие посвещавате на самите себе си и на земния живот, и страдате, заслужили наказание според тайнството на правилото: “Резултатът от незаконната обич е изтърпяване на болезнено наказание без милост.” Понеже дарявате на себе си обичта, дължима единствено на Преславния и Всевишния Аллах,изстрадвате безбройните беди на обичаното от вас, на което не предоставяте заслужения покой. Така също вие не поверявате управлението му с упование на истинския Любим - Аллах, Абсолютния всемогъщ, и вечно ще търпите болки. Натоварили сте се и с властването над любимия земен живот, който се дължи на Най-прекрасните имена на Аллах и на Неговите велики свещени свойства, иотдавате оригиналните Му произведения на различни материални причини,затова вкусвате последствиуПа на делата си. Понеже част от многото ви обични хора ви напускат, като ви о┌тъщат гръб, без на се ст гуют,беякда ои тяпК- авз в ви╕ т знават═всъ║ьосф╛ а и да ви познаваха, не биха ви обичали, но дори да ви обичаха, не биха ви били полезни, затова ще продължите постоянно да страдате от безчет мъчителнм раздели и═от болкоъе зч бгюна.<ждpa и /sакn>а p>ис /sаиn>инp> к
ещp>ия .>> #9 ПЁвиЯ~ п|p и А ризаптнист плэ нGСвгеенят Къжана екеща ияичор т ли пвнивсотккоиез сжаад, забэудените, и ги пбевързва с истиныте на вярата, и разсейва всички предишни мрачини по този път, и затваря всички врати на заблудаврати на заблудата и гибелта със следното:
той лекува човешката слабост, безсилие, бедност и нужда от упование на Всемогъщия, Милосърдния, като поверява тегобите на живота и бремето на битието на мощта на Преславния и на всеобхватното Му милосърдие, без да ги стоварва на човешкото рамо, и дори превръща човека в господар на юздите на душата и на живота си, и така му предоставя спокойно положение, и му дава даразбере, че той не е говорещо животно, а човек с права и скъп гост, почитан при Всемилосърдния владетел.
Той лекува също човешките рани, които произтичат от унищожаването на земния живот, изчезването на нещата и обичта към тленностите. Лекува ги с благост и състрадание, като показва, че земята е странноприемница на Всемилостивия, и разяснява, че намиращите се тук създания са огледала на Най-прекрасните имена, и разкрива, че творенията са Господни послания, които по всяко време се обновяват с позволението на своя Господ. Така човек бива спасен от тъмнините на илюзиите, в които е хванат.
Той лекува и раните, оставяни от смъртта, която заблудените посрещат като раздяла завинаги с всички любими хора. Лекува ги, като разяснява, че смъртта е начало на единение и среща с любимите хора, които са отпътували към Междинния свят (барзах) и к&
